49-годишният бургазлия Н.И., издирван от съдебните органи на Република България с две издадени Европейски заповеди за арест /ЕЗА/ ще остане задържан под стража до разглеждане на делата за изпълнението на ЕЗА. Апелативен съд – Бургас потвърди обжалваното определение на окръжните съдии, с което спрямо Н.И. е взета най-тежката мярка за неотклонение.
С двете Европейски заповеди за арест, издадени на 12.02.2020 г. от Заместник главен прокурор на Главна прокуратура към Апелативен съд в гр. Рим, се иска за предаване на Н.И. за изпълнение на наказание „лишаване от свобода“, с общ остатък за изтърпяване деветнадесет години, съгласно влезли в сила съдебни решения по проведени срещу него наказателни производства.
Първото от тях е било за общо десет престъпления, между които организирана престъпна група, съучастие в умишлен банкрут, подаване на неверни данъчни декларации с цел укриване на данъци върху доходите и ДДС, укриване и унищожаване на счетоводни документи, като част от тях са извършени в условията на продължавано престъпление. Наказателно производство е приключило окончателно с осъдителен съдебен акт срещу Н.И., с който му е наложено наказание шестнадесет години лишаване от свобода. Второто наказателно производство е проведено по обвинение за умишлен банкрут, за който след съответното съдебно разследване с окончателен съдебен акт му е наложено наказание три години лишаване от свобода.
В настоящото съдебно производство от значение за вида на прилаганата мярка за неотклонение се явява само наличието или липсата на опасност от укриване и обезпечаване присъствието на исканото лице по време на провеждане на съдебното производство за разглеждане на Европейската заповед за арест. В случая апелативните съдии приемат извода на първоинстанционния съд, че липсват достатъчно доказателства, които да убедят съда, че Н.И. ще бъде успешно мотивиран и възпрян да не се отклонява от адреса на обичайното си местопребиваване в Р България – гр. Бургас, до приключване на производството по ЕЗА. Налице е реална опасност той да се укрие, за да осуети изпълнението на наложените му наказания. Тежестта на наложените наказания, а именно общо деветнадесет години „лишаване от свобода“, в достатъчна степен обосновават реалната опасност от укриване. Въззивният състав се позовава на практиката на Съда в Страсбург от Решението по делото „Илийков срещу България“, в което ЕСПЧ е посочил, че строгостта на предвиденото наказание за престъплението, предмет на обвинението, е съществен елемент при оценката на риска от укриване и сериозните обвинения дават основание на властите да приемат, че такъв първоначален риск е налице.
Реалната опасност от укриване, се извежда и от посочените в ЕЗА обстоятелства, че Н. И. е бил уведомен за водения срещу него съдебен процес в Италия и въпреки това не е взел участие в него. Вместо това, е поискал чрез защитника си обжалване на съдебното решение от първата инстанция и е продължил да се укрива от италианските власти.
Поради това искането в жалбата за вземане на по-лека мярка за неотклонение, а именно „домашен арест“ се явява неадекватна и необезпечаваща в достатъчна степен интересите на правосъдието, посочват апелативните съдии.
Бургаският апелативен съд е намерил, че взетата от първоинстанционния съд мярка за неотклонение е адекватна и единствено гарантираща, че исканото лице няма да се укрие и да осуети разглеждането на двете дела по същество, както и предаването му на италианските органи на съдебната власт при евентуално уважаване на ЕЗА
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
