Гръцки саботаж активира българите за построяването на първата им църква
Георги РУСИНОВ
Снимки: Авторът
Съвсем скромно, но загатващо величия, е началото на почитта към светите братя Кирил и Методий в Бургас. Епохата е XIX век, годината 1860-а. Немного големият тогава Бургас е в началния си стадий на Възрождение. Незнайни са повечето герои от тези времена, запалили искрицата на българщината в града, защото сведенията за тях за съжаление в наши дни са много откъслечни и бедни. Периодът от следващите няколко години обаче е един от най-важните за религиозното, културното и националното самосъхранение на бургазлии. Светите братя пък са катализаторът за „бомбата“, която ще избухне.
Историкът Митко Иванов разказва пред репортер на „Черноморски фар“, че историята на българщината в Бургас със сигурност се покрива на 100% с историята на честванията на Празника на светите братя.
„Тогава българската общност е едва в зародиша си като официално призната от османската власт. Самоидентификацията на общността всъщност започва и се състои в това те да имат свои религиозни и светски празници, които са български по характер, но не гръцки или общохристиянски“, обяснява той.
Позовавайки се на фактите Иванов разказва, че най-ранните сведения, които имаме за честване на празник, който е близък, или се покрива от този на Кирил и Методий, е празнуването през лятото на светите Седмочисленици от общността в града.
„Гърците в града, които по това време са доминирали, са се отнасяли толерантно, или по-скоро пренебрежително, т.е. не са обръщали внимание на празника, защото са смятали, че това е някакъв древен езически обичай на „простите българи“, за каквито са били смятани тогава предците ни. Самият празник се е състоял не в някакви религиозни ритуали, а по-скоро в народни събирания на края на града, както е било тогава. Това е пред днешната Трета поликлиника, което тогава е било до известната вятърна мелница на Бората“, посочва той.
През 1860-а българският милет е признат като отделна общност с ферман от султана.
„Още през 1861-а руският консул във Варна, който тогава отговаря, както и за Бургас, така и за цялото Черноморие, свидетелства, че българите в Бургас правят опит да отбележат официално и със съответната църковна литургия празника в днешната църква „Света Богородица“. Тогава това е единствената християнска църква в града и е гръцка. Тук обаче гърците постъпват в типичния си стил. Обещават, че няма проблем. Когато обаче българите отиват празнично на 11 май сутринта, за да започнат приготовленията по празника, се оказва, че църквата е заключена и липсва какъвто и да било свещеник. Типичен саботаж по тогавашните нрави и назряваща вражда между българи и гърци“, казва историкът.
Гърците заключват "Света Богородица", което амбицира българите да построят своя църква
Това обаче съвсем не секва мераците на нашите предци, които моментално започват подписка и събиране на средства за построяването на собствен храм.
„Това те правят и доста демонстративно, за да получат, казано по модерно, необходимия пиар ефект. Гърците пък, от своя страна, правят донесение до турската власт, че българите готвят въстание и събират пари за оръжие. Днес може да ни звучи смешно, но навремето това е било въпрос на живот и смърт. Турската власт съответно е длъжна да вземе мерки и започват разследвания и преследвания. През следващата 1862-а отново честването на празника в града е провалено“, разказва Иванов.
Докато увлекателно научаваме прелюбопитните събития от периода, Митко Иванов казва, че е редно да се споменат първите забравени български възрожденци в града.
„Те изпреварват вече известните ни имена като Димитър Бракалов, поп Георги Стоянов, фамилия Русалиеви. Едно по-старо поколение бургаски възрожденци е починало и е заминало в дълбините на историята не заради друго, а просто защото са цяло едно поколение преди гореспоменатите. Днес дори не са съхранени и в историческата памет. Със сигурност такова име е Христо Кинов Попов. Може да го срещнем и като Христаки, което е нормално за тези времена. Фотографията не е била разпространена още и дори нямаме негови снимки. Тогава още тези прояви на българщината не са били и педантично отразявани. За него днес не разполагаме с почти никакви сведения. Иначе е любопитно, че същият той, в още по-старо време, участва при погребването на руски генерал в Бургас. Той е човек, оставил своите следи в града, но поради различни обстоятелства, паметта за него е изгубена“, заявява той.
Димитър Бракалов е един от първите кметове на Бургас и лидер на българите в града
После вече новата генерация бургаски възрожденци поема тяхната щафета.
„Това започва с идването на поп Георги Стоянов, разбира се, в сътрудничеството му, макар и не много гладко, с бъдещия бургаски кмет Димитър Бракалов – безспорен лидер на българите в града. Фамилия Русалиеви също са активни, както и още възрожденците братя Хаджидечеви. С тях започва целенасочения процес за събиране на средства и откриването на първата българска църква, което ще се случи през 1869-а“, разказва Иванов.
Че освен религията, и образованието е било много важно за бургазлии от XIX век свидетелства и фактът, че успоредно с първата българска църква в същото помещение е открито и първото българско училище.
„То де факто е било едно малко и мизерно салонче, или пристройка към църквата, която също не е имала много представителен вид. И двете са пригодени в стара постройка и са далеч от модерните ни представи за църква и училище. Със сигурност обаче са били символ. Аз не мисля, че тези две учреждения – църквата в религиозния й смисъл и училището в светския му смисъл са допринесли чак толкова много за образованието и вярата в Бога сред българите. Те обаче са утвърдили българщината, за да може тя да се освободи и да се еманципира от гърците“, разяснява историкът.
Първата църква на българите в града е била на същото място на днешната катедрала
Въпросната първа българска църква се намира при днешната величествена катедрала „Св. св. Кирил и Методий“. Светите братя са били нейни патрони. Според Иванов някъде из архивите и документите има запазена нейна скица от 1930-а, която посочва, че се покрива напълно като локация със съвременния архитектурен шедьовър на Рикардо Тоскани.
„Според съхранените сведения, а те не са много, имаме едно малко противоречие с първата църква - че е била откупена къща от някоя си баба Агурица. Сведения за нея нямам. Но имаме и друго сведение, че самият поп Георги е предоставил своята къща, за да бъде ползвана тя като къща. Аз имам като че ли повече вяра в първото сведение, не заради друго, а защото мястото на къщата на поп Георги е много добре запазено в бургаската памет и неслучайно мъничката улица, която е разклонение на улица „Св. св. Кирил и Методий“ се казва „Поп Георги“. Т.е. къщата на поп Георги е била малко по-източно от църквата“, обяснява Иванов.
Между историята на бургаската църква и „Свети Стефан“ в Истанбул пък има интересен паралел.
„Когато отидем днес в Истанбул и видим признатата за най-красива църква в града, а това е българската църква „Свети Стефан“, веднага трябва да сравним нейния блясък с първообраза й. Това е било буквално един дървен хамбар, който обаче е бил дарен от княз Богориди и десетилетия е изпълнявал ролята на първата българска църква в Истанбул. Абсолютно по аналогия българите в двата града са били целенасочени и великолепието на двата храма днес го доказва. Блясъкът и грандиозните постройки идват после. Борбата за утвърждаването на българите има скромно начало. За съжаление за хамбара в Истанбул имаме снимка, но за нашата в Бургас нямаме“, посочва историкът.
След Освобождението честването на празника започва абсолютно всяка година задължително.
„Веднага трябва да кажем, че в българското съзнание празникът е бил преди всичко религиозен – почит към светите братя. Освен това отделен празник има за техните ученици – светите Седмочисленици. Имало е и една светска страна. Фактът, че се е включвало цялото бургаско общество говори, че той е припознат и като чисто светски, освен религиозен празник. Национален дори – като самоосъзнаването ни като народ и нация. Несъмнено това е един от знаците, които ни правят българи. Езикът, който тези братя кодифицират – азбуката. Това ни прави и държава с език и писменост. Фактът, че след 500 години робство се е запазил, това е знакът, който ни събужда към народна свяст. Това показва, че този знак е оставил много сериозен отпечатък в народното съзнание, надали има и по-силен от него“, категоричен е Иванов.
Просветата и религиозното самоосъзнаване днес може да ни изглеждат като две отделни неща, но в главата на човек от XIX век са едно.
Улица "Поп Георги" е кръстена на поп Георги Стоянов, тук се е намирала къщата му
„Фактът, че общностите в Османската империя, а и след това в Бургас се наричат етнорелигиозни е красноречив. Етнос и религия са свързани. Гърците си имат гръцко училище и гръцка църква. Българите си имат своите на площад „Св. св. Кирил и Методий“. Същото е и при арменците. И при тях училището е пристройка към църквата“, обяснява той.
Не на последно място Иванов смята, че е редно да се спомене и откритието на Агоб Орманджян, който вече не е сред живите.
„Това е човекът, който откри един изключително ценен за България документ във Венеция. В него, който е пътепис, има свидетелство от Шумен от 1813-а, цели 40 години преди това, което сме учили в учебниците, че започва честването на светите братя. През 1813-а арменският пътешественик свидетелства, че в Шумен започва честване на този празник. Това е много ценно за нас още повече, че от текста се подразбира, че това е стар празник с обичаи. Загатва се и за враждебно отношение от гръцката общност в Шумен. Османската власт традиционно в такива случаи заема неутрална страна, когато има спорове между българи и гърци. Същото се е случило и в Бургас. Османците не са заемали прогръцка позиция, както се афишира на места“, завършва историкът.
Поради обстановката с епидемията от коронавируса, тази година традиционно майско шествие няма да има. Разхождайки се с разказа на Митко Иванов, виждаме усилията, които предците ни са положили да постигнат това, което днес приемаме за даденост. Та с шествие, или не, историята ни показва, че много отдавна и по-много различни начини българинът и в частност бургазлията, винаги е намирал начин да почете светите братя.
