- Г-жо Пеева, оказва ли влияние коронакризата на популацията на бездомните животни?
- По принцип във всяка криза, била тя военна, здравна, или някаква друга, първите жертви, които падат са домашните животни. Тъй като бездомните животни не падат от небето, а са изхвърлени домашни, нормално е да се увеличава тяхната популация. Само в квартал „Черно море“ в момента от началото на кризата има много нови животни. Аз старите си ги познавам, защото имат марка на ушенцето. Тези очевидно са изхвърлени. Отделен е въпросът, че много често хората не мислят, че в криза е по-добре да имаш куче пазач на двора, което да пази от вандали и крадци в тези тежки времена. Да, ще му отделиш половин хляб, ще минеш най-тънко като храна, но ще има кой да пази. Хората не мислят за това. Първото, което гледат масово да правят е да изхвърлят животинките си.
- Аз имам точно такъв въпрос към Вас. Чух от запознати, че една част собственици на кучета са ги захвърлили на улицата, или са ги оставили в приют. При Вас има ли такива случаи?
- По принцип ние в самото началото обявихме нещо като карантина при нас. Исках да избегна контакта с непознати хора, за да можем да се запазим здрави. Защото ние ако се разболеем, животните в целия приют няма да има кой да ги гледа. За да отговоря на въпроса – да, имаме нови животни, но не от хора, които са оставили при нас, а от прибрани от улицата. Голяма част от тях бяха в много тежко състояние – болни, крастави. Една болонка прибрахме. Тя, нали се сещате, че не е улична. Такава е станала благодарение на някого. Прибрахме я между две села.
- Колко са случаите за периода на извънредно положение?
- Някъде около двадесетина за тези два месеца сме прибрали. Същото важи между другото и за котките. Проблемът е и свързан с това, че на 90% домашните животни не са кастрирани и съответно или се изхвърля нежеланото котило, или и майката, и кученцата. Натирват ги и бременни, а те животинките, нямат избор и раждат в някой храсталак, до някой блок и така популацията на бездомните животни се увеличава.
- Понеже излязоха публикации, че можем да се заразяваме с коронавирус от животните, дали пък това не е била причина за една част от изхвърлените животни?
- Това, първо да кажа, не е възможно – да се заразим с коронавирус от тях. Ако беше така, досега ние като куче- и коткозащитници да сме умрели 100 пъти. Това е вирус от едно съвсем друго семейство. Те и лъвът, и домашната котка са от семейство котки, но разликата е чудовищно огромна между двете. Единият вирус не ходи по другия вид и обратно. За коронавирусите. Ако някой си е изхвърлил животното заради това, е от балканска недомислица, неинформираност и малоумие. Точно малоумщина е това в един момент. Какво друго можем да кажем за такива собственици? Пълна липса на отговорност. Когато поемеш грижите за едно живо същество – дали ще е птичка в кафез, костенурка, или каквото и да е друго, това означава, че ти поемаш отговорност за живота на това животно. Да, на всеки един от нас може да се случи нещо и да не можем да гледаме. Но в криза, в която ние си седим вкъщи, пълним улиците с наши домашни животни. Защо? Защото нямаме мозък и сърце.
- Колко са към момента кучетата в приюта и с колко са се увеличили?
- Около 160 са животни с малките. Надявам се, че сега, като се успокоят нещата, всичко ще премине в един по-спокоен вариант за всички. Във вторник брат и сестра дойдоха да предадат кучетата си. Аз ги питам защо, а те ми се оправдават с кризата. Питам ги като влезе крадец и им обере мазата, какво ще ядат, след като няма да имат кучета, които да ги опазят. А те ми отговарят, че били страхотни пазачи наистина. Проблем им било, че кучетата не бяха кастрирани. Казах, че ще се кастрират, ще се чипират по надлежния ред и ще се дадат на собствениците им. Тогава размислиха. Така ще си имат и пазачи на двора и ще си останат при стопаните. Тези хора изобщо не се бяха замислили. Никой като че ли не се замисля, когато седи вкъщи и не ходи на работа, каква глупост да измисли. Радвам се, че тези хора се разубедиха все пак.
- Да посочим други проблеми, с които в приюта се сблъсквате в тези два месеца?
- Голям проблем е, че увеличавайки се популацията на бездомни кучета, страда тази на котките. Знаем, че досега в Бургас почти нямахме бездомни кучета, но котките за сметка на това са много. Сега много често се стига до ранени и убити котки от кучета. Котките също се увеличават и те не са паднали някъде от небето, нали се сещате? От друга страна, като че ли кризата удря хората в мозъка, или по-скоро ги лишава от такъв. Увеличиха се случаите на отровени и наранени от хора животни. Фактически в една криза, от една страна се показва човешкото лице, когато пускаме СМС-и за левче в помощ на някоя кауза. От друга страна обаче, изплува и чудовищното лице на хомосапиенс, когато той е оставен насаме със себе си и едно същество, което е беззащитно по отношение на него. Тогава то става жертва на нервите и яда от нещастния му живот. Това е много характерно за Балканите и кризисните ситуации.
- Със затварянето на ресторантите доста животни на улицата са срещнали проблеми с изхранването си, защото знаем, че добри хора от персонала винаги ги хранят.
- Да, това е един много важен момент и той не касае само ресторантите. Баничарници, пицарии, по-малки обекти, също захранваха и даваха живот на бездомните, най-вече на котки, но имаше и кучета – маркирани и кастрирани, които се въртяха покрай тези обекти. Затварянето на тези извори на храна свали изключително много шанса за оцеляване, и то най-вече на малките. Майките нямат достатъчно кърма заради глада и не могат да изхранят котилото. За някои може да са незначителни тези драми, но когато се вгледаш в гладните очички на някое малко коте, или майка, която търси парче хляб, е изключително унизително за нашето общество. И показателно. Ганди казва, че по отношението към животните и възрастните се показва нивото на възпитанието на обществото.
- Има все още хора, които предпочитат да осиновят от приют, отколкото да си купят куче. Има ли при Вас такива желаещи?
- За съжаление, при нас няма. Вероятно в страната има. Честно казано обаче, на мен ми е трудно да се доверявам. Утре ще ни повтори някоя криза пак, или на някого ще му щукне нещо и точно моите животни, които съм ги спасила от улицата, от вериги и от малтретиране, пак да се озоват на улицата по някакъв начин. За да се разделя с тях, аз трябва да съм 100% сигурна в човека, или семейството, където ще отидат. При мен поне са защитени. Има единици хора, които са осиновили от приют. Да са живи и здрави, но те са единици.
- Срещате ли подкрепа от доброволци? Знаем, че има доста природозащитни организации?
- Не. Доброволчеството в България е странно понятие. Аз винаги съм казвала, че при нас има работа за целия китайски народ. Това са живи същества, които имат нужда от обгрижване. Българският доброволец масово смята, че когато отиде някъде и разходи куче за 5 минути и си пусне селфи във Фейсбук, е допринесъл много за щастието на това куче. Същият този доброволец няма да се сети за кучето, което е разхождал предната седмица. Ако попита пък къде е и като му кажат, че по програма е върнато обратно на улицата, тогава той ще вземе, ще разходи следващото кученце и така до безкрай. За мен това е абсолютно егоистичен акт. По-добре го заведи на доктор. Помогни му за здравното състояние и му намери дом след това. Имала съм запитвания при нас за разходки, но аз не давам. Ние имаме достатъчно място за нашите кучета. Ние имаме нужда от реална помощ, от работна ръка. Дали ще боядисат оградата, дали нещо друго. Има работа за всеки. Българският доброволец не поема тази отговорност. В Германия например, когато хер Мюлер знае, че е доброволец в приют „Х“ и в понеделник, сряда и петък е за 2 часа в този приют, той отива там като на работа и работи така. Прави това каквото му кажат и с каквото ще допринесе да помогне.
