Дона МИТЕВА
Брутално сушавата пролет се отразява много зле върху посевите, особено по есенниците. Към това като се добавят и минусовите сутрешни температури, картината никак не е добра за това каква реколта да се очаква. Това обясни младият фермер и заместник-председател на Националната асоциация на зърнопроизводителите Илия Проданов.
„В момента рапицата цъфти, а няма грам влага в почвата. Към това се добавя и сутрешната слана – и става много лошо. Сушата е страшна и за пшеницата. Нашият край и Добруджа сме много зле. Говорих с колеги от Добричко и Варненско, ако още седмица-две продължи да не вали, може и да разорават нивите с пшеница, защото нищо няма да излезе от тях”, коментира той. Нормално дъждове са валели тази пролет само в Пловдивско и Старозагорско.
В момента фамилията на Илия обработва близо 13 хиляди декара в четири землища в общините Камено и Бургас. Една четвърт собствени, останалите – под аренда.
Рапицата, която мнозина фермери изтикаха на заден план, за стопанството на Илия Проданов, брат му и баща му, заема важно място. „Със сигурност в нашия регион е благоприятно да се отглежда тази култура. Но сега около пандемията от коронавирус всичко е замряло. Ние реализираме рапицата в чужбина за биогориво, а сега търговците не казват нищо. Няма износ, както се знае. Спадовете в цената на петрола също се отразява върху пласирането на културата. На този етап неизвестните са много”, разказва Илия, допълвайки, че 6 хиляди декара от земята, която обработва са засети с рапица. Това ще рече, че 45% от площите, които обработват, са за тази култура.
Успокоява го фактът, че рано или късно забраните ще паднат и ще се започне търговия между държавите. За разлика от други сектори, той е наясно, че сега не е моментът да се иска нещо от държавата. По-скоро знае, че трябва да се помага. Разчита на обща европейска политика за възстановяване на сектора на земеделието.
Пролетната суша, която е вече от няколко години за площите около морето и Добруджа, по негови думи трябва да бъде преборена с трайна стратегия и изграждане на напоителни системи. „Метеорологичните данни сочат, че има засушаване, което се увеличава с всяка изминала година. Неведнъж съм казвал, че държавата трябва да помогне да бъдат изградени напоителни системи от земеделците. В нашия регион има достатъчно водоизточници, които могат да бъдат използвани, за да се направи система за напояване. Така ще бъдем независими от природните катаклизми”, убеден е Проданов. Разбира се, това е перспектива, върху която трябва да се мисли и работи занапред.
