Вход с регистриран акаунт:
  • Още нямате акаунт? Регистрирайте се
    Забравена Парола

     

    08:54Събота

    04 Април 2020

    архив   Facebook   Twitter   Google+   Youtube   RSS feed

    Шест хана, 150 дюкяна и воденици е имал Айтос

    16-03-2020 0 2550

    Снимка:

    6 хана, 150 дюкяна и воденици за смилане на зърно преброява пътешественикът Евлия Челеби, идвайки в Айтос през 1651 година. За големи пазари и за много хора, които се тълпят пред занаятчийските дюкяни в града, говори и арабският пътешественик от XI-ти век Ал Идриси. На чаршията били наредени две дълги редици с работилници, с множество занаятчии, търговци и чираци около тях, разказват аналите. А какво казва местната история?

       Векове наред в Айтос се практикували много и различни занаяти - абаджийство, кожарство и кожухарство, демирджийство (железарство), бакърджийство (медникарство), коюмджийство (златарство), грънчарство, каменоделство, дерменджийство и други. Потомците взимали занаята от дядовци и бащи и го предавали на децата си.

      С вековни традиции в града е грънчарството. Глинени фигури на животни и хора от т.нар. идолна пластика, са открити южно от града в селищна могила от неолитната епоха. Черно-фирнисовата керамика пък била на мода през елинистичната епоха. По времето на траките са се изработвани амфори, глинени лампи, балсамарии, каквито са открити в местностите Балар чешма и Паспалата, северно от града. Изобилието на фрагменти от керамика от различни епохи е доказателство за съществуването на десетки грънчарски работилници и пещи. Легенда разказва, че изделията на айтоските грънчари се продавали на пазарите край Средиземно море и по изящество съперничели на тези от древна Троя.

       По време на османското владичество, изделията на айтоските грънчари се продавали из цяла Странджа, във Варненско и Ямболско, и дори и на прочутия Узунджовски панаир в Цариград. По това време в града е имало няколко десетки грънчарски работилници и пещи. Оформят се цели потомствени грънчарски фамилии - Орлови, Станеви, Гиргицови, Кавръкови. Родоначалникът на фамилията Орлови, Симеон Вълчев например, е практикувал занаята от 1825 година. При известните майстори-грънчари от града са идвали да учат занаят младежи от различни краища на страната. Ненапразно жителите на града носели прозвището „Айтозлии-чулмекчии”, т.е. грънчари (от чулмектур - гърне). При социализма в града е открит грънчарски цех, чиито изделия, най-вече вази, се продавали в чужбина.

    В грънчарската работилница „Орлето” в Етнографския комплекс „Генгер” в началото на лесопарк „Славеева река” и днес може да се проследи историята на този типичен за града народен занаят и да се наблюдава как в момента се изработват грънчарски изделия по старинна технология.

      С нормативен акт от 4. 01.1936 г. се урежда провеждането на панаирите в Айтос, които изобилствали от занаятчийски произведения. Пролетният панаир се организирал през месец май и бил петдневен, а есенният - през месец октомври и бил четиридневен.

    Във вестник „Айтоски вести” от това време е отбелязано, че „Айтоският панаир е най-големият в Южна България, съществува от турско време, и на него редовно идвали тежки търговци от Анадола, Гърция и Персия". В началото на 1939 година в Айтос е проведен занаятчийски събор, на който присъстват занаятчии от Бургас, Карнобат, Поморие, Средец и Малко Търново.

      Няколко са били работилниците в града, в които се произвеждали изделия от бакър (мед). Наред с домашните съдове, като сахани, тепсии, тасове, синии, гюмове, менци (котли) за вода, джезвета за кафе, чанове (хлопки за добитъка), в тях се правели и украшения - гривни, пафти, пояси, някои от които били позлатявани или посребрявани.

    В града е имало и тюфекчии-майстори по изработката на оръжия. Известен майстор например е бил Христо Тюфекчията.

    Коюмджийство (златарство) са практикували малко майстори - Коста Гагов, Тодор Демирков и др., които изработвали златни обеци, пръстени, синджирчета, сребърни гривни, пафти, медальони. Сред сахатчиите (часовникарите) са познати Апостол Сахатчиев, Кебрук Сахатчи и др.

    Дерменджийството (воденичарството) е било също много развито в града. По течението на река Дермендере е имало десетки воденици. В началото на ХХ век се появяват и моторните мелници - на Андон Арнаутина и Братя Тончеви. Последната воденица - на дядо Петър Георгиев, спира да работи в средата на миналия век. Известна е била и Мартиновата воденица.

    Голяма маслобойна в Айтос е имал Никола Ганчев Хаджиилиев, за дараци. Абаджийството, кожарството, кожухарството, кундурджийството (обущарство), чехларството и мутафчийството (направата на изделия от козина - пътеки, чулове, дисаги, връви) възникват като занаяти в резултат на силно развитото в района скотовъдство. Абите се изработвали за нуждите на турската армия, а хубавите обувки и красиви чехли (еминии) - за жителите на града и околните села и за продажба по панаирите. Тъй като улиците на града били покрити с неравен калдаръм, то и добре направените обувки бързо се късали.

    В града е имало и няколко дюкяна с добри майстори-кроячи, панталонаджии - Юрдан Сивилев, Никола Захариев, Иван Паунов, Георги Сурчев, Тодор Мартинов, Атанас Георгиев (Нако) и др. Тодор Мартинов по-късно разкрива модно шивашко ателие в Берлин. Иван Елмазов пък е специализирал като моден шивач-крояч в Мюнхен и след завръщането си е преподавател в школата по шев и кроячество, открита и субсидирана от Бургаската търговско-индустриална камара. Много добри майсторки-шивачки и моделиерки били Кальопа Бъчварова, Иринка Петрова, Данчето, Сирухи Такесян и др. Майстор-шивачката Зоичка Комитова открива курсове по шев и кройка, като дисциплината „шев и кройка” се е преподавала и в Земеделското училище в града.

    Добре развитото скотовъдство в района и наличието на богат дивеч налагало обработката на голям брой кожи, в резултат на което силно се развивало и табачеството (кожарството). Кожарските работилници били разположени покрай рeка Хамамдере в ниски нехигиенични постройки, в които занаятът се практикувал при много лоши условия. В тези работилници се обработвали овчи, кози и говежди кожи, от които кожарите-турци и българи-изваждали гьонове, сахтяни и „мешини”, от които изнасяли в голямо количество и извън страната. Керваните със сурови кожи тръгвали от Провадия и Айтос за Родосто, откъдето дубровнишките търговци ги изнасяли в чужбина. По-известни майстори-табаци са били Филип Манолов, Кънчо Добрев, Ради Иванов.

    Железарският занаят също се е практикувал от векове в Айтос. На площада в центъра на града се е издигал прочутият „Демир дирек” (”Железен стълб”), на който железарите от града опъвали желязото, което използвали за различни цели. Железарството възникнало във връзка с нуждите на преминаващите през града голям брой каруци, файтони, двуколки, биволски коли идващи от Айтоския проход или от вътрешността на страната за пристанищата Анхиало и Бургас. В града е имало и няколко налбанти (подковачници), където подковавали конете. Сарачите Илия Бабамолу, Ахмед Селим и др. изработвали седла, хамути, ремъци за конете.

    Бъчварите в града също са били сред търсените от населението майстори. Лозарството в града било силно развито и затова се произвеждали големи количества бъчви за вино, бурета, катузи, кораби за грозде. А грозде около Айтос колкото искаш в обширните лозови насаждения, по-голяма част от които - частна собственост. Сред бъчварите по-известни са били Андон Лефтеров, Никола и Стамат Карамалакови и др.

    Каменоделството е традиционен за града занаят, за развитието му допринася наличието на зеления айтоски камък-андицет в околностите на града, който лесно се обработва. Тази дейност се разраства особено много при строителството на Бургаското пристанище, когато край града се разкриват множество кариери, от които денем и нощем се добива камък, от който се изработват бордюри, павета, корнизи.

    Интересът към айтоския камък и нуждата от квалифицирани кадри-каменоделци са причина през 1924 година в Айтос да се разкрие Каменоделно училище с директор чехът Роберж Браун. Няколко години преди това, главен архитект на града е италианецът Рикардо Тосканини, който построява няколко сгради в града, между които е и Зумпаловата къща, позната с колоните си и портика от зелен айтоски камък. На кариерите край града са работили и италианци. Изявени майстори-каменоделци в града са били Иван Янчев, Димитър Янакиев, Васил Ганев, Димитър Танев, Васил Бумбара, Апостол Консулов. Братята-каменоделци Янаки и Огнен от Айтос и Кольо Арабоолу са участвали в построяването на църквата „Св. св. Кирил и Методий” в Бургас.

    Килимарството е било добре развито в отделни периоди от развитието на града. Килими са тъчели Армен Рафаелян, Тодорка Атанасова и др. През зимния сезон, след приключване на земеделската работа, много жени от града започват да предат и тъкат. Сръчните им ръце извайвали красиви форми върху черги, одеяла, възглавници, сукмани и върху финни платове за чеиз на момите. Хурката се използвала за предене, чекръкът- за навиване на преждата, а станът - за тъкане на килими, черги и др. Занаятът „плетачество” практикували майсторките Маринка Балтова, Райна Масърова, Кальопа Бъчварова и др.

    Фурните в града са били голям брой и в тях се изпичали типичните български гозби- гювеч, мусака, кавърма, сарми, кюфтета, а също хляб и пити. Известни били фурната на Стефан Хлебаров, Стамболиевата фурна, Панайотовата фурна, на бай Атанас Янчев (Деркос) и др.

    Кафе, боза, петмез и содо-лимонада в града се правели и консумирали в големи количества. Писателят Петко Росен пише, че „Айтос се слави със своите кафенета. Седнеш ли и кафето е готово пред теб. Рекордът е 40 кафета на ден! Правело се е кафе, като се ползвала печена леблебия.

    Масовото използване в бита на растително масло (шарлан) води до разкриването на няколко маслобойни, а от цвеклото и тръстиката, изварявани в големи тави, се получавал сладък петмез. Местните майстори-пчелари изнасяли мед и в чужбина. Французинът Шарл дьо Пейсонел през XVIII век сочи Айтос като „едно от главните места в страната, откъдето се изнася жълт, великолепен по качество мед”. На Връбница тук се провеждал прочутият пчеларски панаир, на който идвали пчелари от много краища на страната.

    Майсторите-занаятчии в града били обединени в еснафски сдружения с по няколко майстори, калфи и чираци. Всяка етническа група в града се насочвала към определен занаят. Българите са абаджии, грънчари, каменоделци, мутафчии, догромоджии, кожухари, сарачи. Гърците са главно бакали, винари и брашнари. Арменците са бакали, шивачи и обущари, а евреите са рафи и ахтари. Турците са кафеджии, бербери и сладкари, а циганите - джамбази, налбанти, казанджии, свирачи и кошничари. Занаятчийските сдружения са имали свои кондики, провеждали събрания (лонджи) и имали свой патронен празник. За бакалите той бил Васильовден, за винарите - Трифоновден, за грънчарите - Спиридоновден, за хлебари и сладкари - Петровден.    

    Петър ПАНЧЕВ- краевед             

     

    "

    коментари

    Добави своя коментар
    още новини
    Актуален брой на вестника
    анкета

    Колко още ще издържите под карантина?

                                      Резултати
    валути
    ЕвроEUR 1.95583
    usd Щатски долар USD 1.77303
    gbp Британска лира GBP 2.20973
    chf Швейцарски франк CHF 1.78909
    хороскоп
    всички

    Зодия Стрелец

    23 ноември - 21 декември

    Обградени сте от познатите ви неща и хора, но скоро ще се окажете изправени пред въпрос, чието решение не търпи отлагане. Ще се справите, без да изпадате в паника и това ще повиши доверието на някой във вас. Силни сте и желанията ви също. Имате добро отношение към предстоящо събитие и това ви носи предимство.

    Следвайте ни
    Facebook            
    Контакти

    Редакционен офис:
    Бургас, ул. „Милин камък” 9

    Репортери: 0878/424676
    Реклама:       056/825435
                   0878/424698
                   0897/546055

    За реклама във вестник „Черноморски фар“
    e-mail:  [email protected], [email protected]

    За реклама в Черноморски фар ONLINE
    e-mail:  [email protected]

    За въпроси, съобщения, писма, запитвания,
    предложения, сигнали и др.

    e-mail: [email protected]

    За забелязани нередности по сайта
    e-mail: [email protected]

    За връзка с репортерите: [email protected]

    Важно:
    При цитиране на части от материали от faragency.bg и при използване на цели текстове, позоваването на източника е задължително. Включването на връзки към публикации в изданието е свободно, а наличието му се оценява като израз на добро възпитание и колегиалност.

    Copyright 2014 Черноморски фар. Всички права запазени.