Вход с регистриран акаунт:
  • Още нямате акаунт? Регистрирайте се
    Забравена Парола

     

    01:44Сряда

    27 Май 2020

    архив   Facebook   Twitter   Google+   Youtube   RSS feed
    събеседник

    Сега е моментът, в който всеки може да отдели време за сплотяване на семейството

    Ограниченията ни откриват нови хоризонти, неограничени, незабелязани и неизследвани възможности

    04-04-2020 0 685

    Севил Иванова, училищен психолог:
    Снимка: личен архив
    Интервю на Дона МИТЕВА

    Севил Иванова е с професионална квалификация магистър по специалност „Психология“, „Психологично консултиране“ и психотерапевт към ППТ школа. Понастоящем е психолог в ОУ „Александър Георгиев-Коджакафалията".

     Тя е от хората, които желаят да са в помощ на другите, осъзнавайки, че като психолог докосва най-тънките нишки на човешката душевност.

    - Госпожо Иванова, предвид сложната ситуация за учениците, нека започнем първо с това - в коя възраст понасят най-трудно карантината? Може ли да се направи такъв извод, или е въпрос на индивидуален темперамент?

    - Като начало, ще се опитам да структурирам целия хаотичен процес, който настъпва в личността, независимо от възрастта. При ситуация на стрес, тревожностите (тревожните мисли) на човек се активират, увеличават, а при някои стават обсебващи. Независимо от възрастта си, човек преминава през няколко фази при възникване на тревожността. Те са: шок-отричане – „Аз се чувствам добре”, „Всичко е наред”, игнориране на проблема, известно време остават почти безчувствени; това са нормални реакции...; гняв-протест – „Защо точно сега?“, „Не е честно, защо точно на мен се случва това?“, гняв към хората, гняв към себе си, гняв към безхаберието, гняв към Бога...; договаряне – след като наблюдават неспособността на гнева при решаването на проблема, се появяват преговорите: „Ще променя ... начина си на живот“, „Бих дал...“, буквално спазват всички мерки и предписания с надеждата, че животът им ще продължи по старому в замяна на доброто им поведение...; тъга-депресия – „Как ще продължа?“, „Не мога да се справя“, „Всичко губи смисъл“, засилва се усещането за безпомощност, човек изпада в крайно отчаяние и самосъжаление... и следва моментът на приемане-развръзка – „Аз ще се справя“, „Всичко ще отмине рано или късно“, започва търсенето и откриването на ресурс за справяне в себе си, откриване на надежда и реалистично мислене.

    Реално погледнато, няма значение възрастта на ученика, за да се определи кой по-трудно и кой не чак толкова понася настоящата ситуация. В различната възраст детето има различни потребности и в ситуация на изолация е необходимо да преобрази начина на задоволяване на тези потребности, което само по себе си го затруднява – някои повече, други по- малко.

    Как се справя детето зависи от умението му за адаптация към различните ситуации, колкото по-адаптивно е детето, толкова по-лесно ще се справи, съответно - обратното. При по-тревожните деца е добре да нормализираме ситуацията и да им дадем друга перспектива. Добре е да проявим разбиране към техните емоции, да ги поощрим да не ги потискат, а да ги изговарят и най-вече да не определяме емоциите на децата като признак на слабост.

    - Какви са основно проблемите, с които се сблъскват семействата с ученици? Не говоря за техническите покрай дистанционното обучение, а чисто в комуникационен план, и директното общуване?

    - Основно проблеми възникват при реорганизацията на ежедневието. На всички членове в семейството им се налага да преструктурират (препрограмират) функционалността си, т.е. на всеки член от семейството му се налага да поема различни от познатите му до момента отговорности и роли, или съответно да се освободи, което води до объркване. Ако до този момент програмата е била „ставаме, хапваме и кой на работа, кой на градина, кой на училище”, то сега ни се налага да се адаптираме към различна структура на деня, в която единствените, с които имаме невербална комуникация, това са членовете на семейството. И ако преди това ни се е струвало, че детето/ученикът ни е много ангажирано с уроци, курсове и т.н., че мама и тати работят много и по цял ден, то сега възприятието ни е за безвремие и съответно имаме усещането, че всеки бездейства. А в момент на застиналост, човек изпитва огромна нужда за действие. Сега е моментът, който може да използваме със семействата си и да направим всички онези неща, които отдавна отлагаме – било то заедно да пребоядисаме детската стая.

    - Преоткриват ли родителите своите деца?

    - По-сензитивните родители започват да забелязват и да се вслушват в съжденията на своите деца, оценяват начина им на мислене, опознават и наблюдават техните умения, отделят време, за да изградят нови. Родителите осмислят различията и важността между качеството и количество на комуникация с детето. По-осъзнатите не намират нещо ново в своите деца, те просто си ги познават. Но така или иначе, всички са поставени в ситуация да търсят разнообразие.

    - А обратното - децата влизат ли в нов вид контакт с родителите си, предвид факта, че сега прекарват повече време заедно?

    - Както казах, качество и количество на комуникацията са две различни величини. Ако детето до този момент е приемало количеството контакти с родителя (толкова, колкото) и се е задоволявало с поднесеното му качество, то в ситуация на изолация, съответно с постоянното присъствие на родителя, то вече търси и има нужда предимно от качествена комуникация – вече не е чак толкова важно колко мама и тати са у дома, а какви игри ще играем заедно, какви истории ще ми разкажат, какъв свой опит ще ми споделят. Разбира се, това касае родителите, които са си вкъщи и работят от дома.

    - Таблетът, лаптопът - спасение ли са за възрастните... Давайки ги на децата - получават ли спокойствие? И лоша практика ли е това?

    - Да, да и пак да. Получавайки спокойствие обаче ощетяват развитието на детето. Небезизвестен факт е, че смарт устройствата са огромно облекчение за родителите, както това да избягат сами те в уединение, така и да си осигурят такова, давайки достъп на детето. Точно в този момент, когато цялата им връзка с външния свят се осъществява основно чрез ползването на лаптоп/таблет/смартфон и нивото на критичност е занижено, това е най-неблагоприятният вариант за забавление на детето, което и без това е объркано по отношение на кое е реалност и кое не. По-полезно за развитието му определено е общуването без намесата на технологиите, достатъчно е, че самото обучение преминава през тях. Родителите биха могли да включат децата в битовите задължения – миенето на чинии, могат да си назначaт „оператор пералня“, могат да си спретнат „Master Chef”. Децата с удоволствие се включват в битовите задължения на своите родители, а така родителите ще разтоварят част от отговорностите си.

    - Как се справят хиперактивните деца и техните родители, които без това си имат проблем... Какво ги съветвате...

    - Да си родител на хиперактивно дете в нормални житейски условия си е предизвикателство, камо ли в ситуация на изолация. При тези условия на изолация, нито детето, което има нужда от различна динамика, нито родителят, който пък е ограничен да му я предостави, имат изпробвани стратегии за справяне. В ситуация на изолация на родителите им се налага да проявяват ежеминутно креативност, което води до изчерпване на силите, не че досега не им се налагало, но не с този интензитет. На тези родители бих препоръчала да структурират деня на децата си, да им създадат режим, като редуват динамични занимания (игри) с такива за концентрация, внимание, памет, да наблегнат на работа с фината моторика, толкова, колкото и не на всяка цена. Да не бъдат максималисти в очакванията си към детето – изтощително е и за двете страни, и без това детето има нужда от усещане за спокойствие, сигурност и безопасност. Най-вече да следват насоките на колегите, които работят с детето.

    - Ограниченията - такива каквито са сега - кой ги понася по-трудно - родителите или децата?

    - Както посочих и по-горе, в ситуация на изолация е трудно и за родителите, трудно е и за децата, но пък това е нормално, нормалното е да е трудно и за родителите, и за децата. Тук ще си позволя да цитирам австрийския невролог и психиатър Виктор Франкъл – „Анормална реакция на анормална ситуация – това е нормално поведение.“

    В практиката си често чувам от децата, че родителите им са твърде ангажирани, нямат време за тях, изморени са след работа и малкото време, което успяват да отделят, е за контрол и проверка на уроците, а не на преживяванията на децата, не на техните мисли и мечти. Сега е моментът, в който всеки може да отдели време за сплотяване на семейството. Вечерите могат да отделят за семейни филми, вечерните хранения мога да се ритуализират (да се изчакат и да вечерят всички заедно на една маса, като всеки допринесе за приготовлението), всички да се съберат и да се прочете приказка, която после да анализират, да играят семейни игри.

    Всъщност ограниченията ни откриват нови хоризонти, неограничени, незабелязани и неизследвани възможности.

    - Онлайн обучението - добри и лоши страни от гледна точка на психолога и различните видове контакти...

    - Най-осезаемият недостиг е ограничената невербална комуникация. Между 60 до 93% от информацията, която обменяме с околните, се възприема чрез езика на тялото – тон на гласа, жестове, поза на тялото, изражения на лицето и орнаменти (дрехи, аксесоари, прическа и т.н.). За думите остават едва 7%, удивително, нали?

    Сега всички, които работим онлайн, сме заставени да се задоволим с тези 7% качество на комуникацията.

    Благодарение на езика на тялото можем да установим отношения, основани на доверие и симпатия. Възприятието на езика на тялото е на подсъзнателно ниво, в известна степен на интуитивно ниво.

    Ангажирайки повече сетива, увеличаваме шанса да бъдем разбрани по-добре и съответно да събудим доверие у хората. Това в онлайн обучението е ограничено, даже липсва в някои случаи. Учителите и учениците са поставени пред огромното предизвикателство да изградят доверителна връзка във виртуален свят. Но пък хубавото е, че имат възможността да изследват нов свят с нови граници, да участват в един масов експеримент и да наблюдават резултатите. Учителите имат възможността да разгърнат своите ресурси, а учениците и техните родители започват да придобиват положителна оценка за съвременното училище.

    Децата обаче все пак остават уязвими от към страна на атаки с недобронамерени цели и съответно на кибертормоз в моментите, в които не са с учителите си във виртуалните класни стаи. Тук ние, психолозите, може да наблегнем на превенцията и етиката на използване на интернет пространството, а родителите да се замислят за по-голяма защита, сигурност и контрол над използваните социални мрежи от техните деца.

    - Учителите и стресът в момента за тях - нямам предвид само Вашите колеги в ОУ „Александър Георгиев-Коджакафалията", а по-скоро в другите училища... Дистанционното обучение как им се отразява? Какви са наблюденията Ви?

    - Няма как да знам как се справят учителите в другите организации, след като не съм там и не съм част от екипа, наблюденията за другите са ми базирани единствено и само от коментарите в интернет пространството.

    Бих могла да кажа как се случват нещата при нас, в нашата общност.

    Работя в предимно млад и амбициозен екип, дори и тези, които са с по- дълъг педагогически стаж са личности, които не спират да търсят нови познания и да се развиват. Колегите искрено се наслаждават на работата си с децата онлайн, повечето дори заедно с учениците го намират за по-забавно, липсва им живият контакт, но пък работата онлайн, поставянето на задачи дистанционно и постигането на резултати, носи удовлетворение и на двете страни. Да, намират го за стресово поради напрежението, което се създава в моменти на липса на интернет достъп или претоварване и съответно забавяне на работата на платформата, която използват. Но се радвам, че успяхме взаимно да създадем усещането за справяне с предизвикателство, а не с трагедия (криза). Всъщност това беше и ъгълът, към който поставихме фокуса „какво ни се случва – нещо ужасно, или предизвикателство, за което ще разказваме на внуците си“.

    - С какви въпроси най-често Ви търсят в момента?

    Преди няколко дни дете на 5 годинки ми каза: „Искам да съм свободен! Кога ще бъда свободен?“. Попитах го „Свободен?, Какво искаш да кажеш? В какъв смисъл свободен?“, „Ами свободен да изляза навън...“, това дете ме накара да се замисля. Всъщност всички сме с усещането, че сме загубили свободата си. И всички въпроси, които получавам до този момент, са свързани точно с усещането за свобода. Някои искат свободно да умеят да боравят с информационните технологии, други имат нужда свободно да се разходят сред природата, трети свободно да се справят с непрестанното присъствие на цялото семейство, четвърти да са освободени от отговорността на онлайн обучението на децата си, пети неограничено да се срещат на живо с приятели т.н...

     

    коментари

    Добави своя коментар
    още новини
    Актуален брой на вестника

    анкета

    Трябва ли да се застроява по Черноморието?

                                      Резултати
    валути
    ЕвроEUR 1.95583
    usd Щатски долар USD 1.77303
    gbp Британска лира GBP 2.20973
    chf Швейцарски франк CHF 1.78909
    хороскоп
    всички

    Зодия Дева

    24 август - 23 септември

    Доброто ви настроение днес ще бъде провокирано и е възможно да ви “изкарат извън релси”. За това ще се погрижат най-близките ви хора. Наред с това ще се разочаровате и от интимния ви партньор. За вечерта предпочетете компанията на хора, които са ви приятни и не са ви предали.

    Следвайте ни
    Facebook            
    Контакти

    Редакционен офис:
    Бургас, ул. „Милин камък” 9

    Репортери: 0878/424676
    Реклама:       056/825435
                   0878/424698
                   0897/546055

    За реклама във вестник „Черноморски фар“
    e-mail:  [email protected], [email protected]

    За реклама в Черноморски фар ONLINE
    e-mail:  [email protected]

    За въпроси, съобщения, писма, запитвания,
    предложения, сигнали и др.

    e-mail: [email protected]

    За забелязани нередности по сайта
    e-mail: [email protected]

    За връзка с репортерите: [email protected]

    Важно:
    При цитиране на части от материали от faragency.bg и при използване на цели текстове, позоваването на източника е задължително. Включването на връзки към публикации в изданието е свободно, а наличието му се оценява като израз на добро възпитание и колегиалност.

    Copyright 2014 Черноморски фар. Всички права запазени.