Вход с регистриран акаунт:
  • Още нямате акаунт? Регистрирайте се
    Забравена Парола

     

    01:36Понеделник

    06 Април 2020

    архив   Facebook   Twitter   Google+   Youtube   RSS feed

    Ончо Ончев - председател на Пчеларско дружество „Цвят"- Айтос:Айтоският мед е с много високо качество

    02-02-2020 0 1216

    Снимка: НП

    - Г-н Ончев, каква беше 2019 година за пчеларите?

    - 2019-а беше сравнително добра за айтоските пчелари, но изкупната цена на меда на едро е изключително ниска - 3.80 лв. Причината е, че има внос на аржентински, и най-много - на украински мед. А се предпочита украинският мед, защото е в големи количества, каквито се ползват в предприятията, производители на захарни изделия. Количеството на българския мед през последните години рязко намаля, заради многото отравяния и лошите засушавания. Това в пълна степен се отнася и до пчеларите в община Айтос.

    Преди десетина години България е добивала от 12 000 до 14 000 тона мед, сега добивът падна до 5000 - 6000 тона годишно. Върху пчелите опасно влияят т.нар. неоникотиноиди, с които се третира почвата. От там са и големите загуби на пчелни семейства. Пример за това е пръскането на рапицата, особено когато се пръска в неподходящо време. Щом пчелите влязат - това е все едно, влизат в минно поле - не се връщат. Това е загуба на пчели работнички, а щом те са по-малко, и медът е по-малко.

    Има земеделски производители, които получават субсидии за това, че пръскат рапицата с щадящи пчелите препарати. Така е в Българово - там всички са доволни и произвеждат много мед. Но като цяло земеделските производители ги интересува само едно - да произведат жито. България произвежда 10 милиона тона жито. Много жито, но пчели няма.

    - По какъв начин засушаването през миналата гдина година повлия на пчелите?

    - И засушаването влияе, защото когато в природата има повече растения, има повече нектар, който да събират пчелите. Засушаването оказва влияние, защото пчелите натрупват по-малко запаси на мед в кошерите - а най-важна е храната и медовите запаси в кошерите през зимата. А щом няма медови запаси в кошера, пчелите умират. Правилото е пчелите шест месеца да почиват, а през пролетта да започнат интензивна работа. Сега почиват - на кълбо са и ползват запасите, но трябва допълнително да ги храним.

    - Имаше ли разлика между количествата мед, които добихте през 2019-а и през предходната година?

    - Не, нямаше голяма разлика - количеството беше горе-долу едно и също. Но имаше една разлика - през миналата година много хора взеха да се отказват от пчелите, защото са на загуба. Добиват мед, а не могат да го продадат. И не, че толкова много хора са се отказали, по-точно, няма го оня засилен интерес към пчелите отпреди време. Преди 4-5 години интересът беше много голям - много пчелари се регистрираха като земеделски производители. Сега, заради ниската изкупната цена, интересът замря. Основната причина е ниската изкупна цена.

    - Цената на дребно обаче не пада, напротив?

    - Цената на дребно е същата - от 8-9 лв.

    - Буркан мед се продава и за 10 лв?

    - Да, качественият мед се продава на по-висока цена. Хората познават пчеларите, знаят кой какъв мед произвежда. Хубавият мед е по-скъп. Въпросът е да бъде качествен. Проблемът е за пчеларите, които произвеждат повече мед.

    - А Вие, пчеларите, какво искате? Как могат да бъдат решени поне част от проблемите?

    - Както министър Танева предлага, ние искааме да има изискване към земеделските производители - да се пръска само нощем. Това означава да има по-добра комуникация между производителите на селскостопански култури и пчеларите. Така е във Франция - пръскането се извършва само през нощта, когато пчелите не са на полето. Нещо повече - сега спряха да пръскат с вертолети. Всеки земеделски производител си е купил модерна пръскачка и сам си извършва третиранията. Обаче с какво пръскат, и самите те не знаят. Чисто и просто - микс от химикали. Единствено важно е те да си опазят реколтата. Пчелите не ги интересуват. Много е намалял и броят на тези, които контролират пръскането. Затова министър Танева казва: "Най ми е болно, когато пчелари се оплакват от земеделските производители." Сега министърът иска да направи връзка между пчелари и земеделски производители - да работят в синхрон. Защото там е проблемът - и едните, и другите искат да имат печалба от труда си.

    - А каква е комуникацията между пчелари и производители на селскостопанска продукция в община Айтос?

    - Те ни уведомяват кога ще пръскат. Казват ни, ще пръскаме в този ден, от този час - до този час. Обаче, ако е било лошо времето, например, земеделецът пръска не до 10 часа, а след 10 часа. Не го интересува, че срокът, който е обявил е минал. Интересува го да хвърли отровата. Или казва - на обяд ще пръскам - и пръска. А по обяд всичко е излетяло от кошерите. Затварям кошерите, примерно в 6 сутринта и след 9 часа ги пускам. Даже и да ги "запушиш", стане ли време - те търсят пробиви и излизат навън. Лятно време не можеш да ги опазиш. Пчелата трябва да излезе и да събира нектар. Затова е важно да се пръска през нощта. Ако земеделските производители спазват правилата, нещата ще вървят.

    - Кой е най-хубавият мед, добиван в Айтоско?

    - От кориандър и полски мед - от всички билки. Хубавите медове са тези, които са по-тъмни. Акациевият мед е много хубав, тъй като е в групата на биологичните. През стеблото си акацията преработва вредните токсини, а след като и пчелата ги преработи през медовото си коремче - получава се много чист мед. Другият хубав мед е слънчогледовият - слънчогледът също преработва вредните токсини. Всички медове, които произвеждаме в община Айтос са с много добро качество, тъй като нашият мед е от нектар. Аржентинският мед например е плодов. Китайският пък се произвежда преди пчелите да го запечатат в килийките. Те го продават на Германия на по-ниска цена. Нашият е най-добрият, затова и на цена над 8 лева на дребно, се търси. Търсят го и навън, но не можем да задоволим търсенето с количества.  Да вземем Унгария - тя изнася 18 млн. тона акациев мед. Там има специално засадени акациеви гори. Трябва и в България да се засаждат повече медоносни дървета, храсти и растения. Ние добиваме мед от това, което произвеждат земеделските кооперации. В последните години взе да се сее по-малко кориандър, заради ниската му изкупна цена. И земеделците, и ние сме зависими от пазара. Сега тази цена малко се е повишила и се надяваме да има повече площи с кориандър. Медът, който се произвежда в община Айтос, е с много високо качество.

    - Колко са пчеларите в общината?

    - Намаляват с всяка следваща година. Бяхме 325, не зная сега дали има повече от 250 пчелари.

    - Кой е пчеларят с най-много пчелни семейства?

    - От Карагеоргиево е, има 400 кошера. Има и някои други, но повече от 400 кошера в общината няма. Защото нашата община е в полупланински район и не позволява пренаселване с кошери на определено място. 400 кошера например, трябва да са разпределени на четири пчелина - максимумът е по 100 кошера на пчелин. Най-целесъобразно е да има по 50 кошера, разположени на различни места.

    - Как ще отбележите Деня на свети Харалампи, зимния покровител на пчеларите през месец февруари?

    - Ще спазим традицията - ще има служба в черквата, ще бъдем там, за да почерпим всички с топла питка и мед.

    коментари

    Добави своя коментар
    още новини
    Актуален брой на вестника
    анкета

    Колко още ще издържите под карантина?

                                      Резултати
    валути
    ЕвроEUR 1.95583
    usd Щатски долар USD 1.77303
    gbp Британска лира GBP 2.20973
    chf Швейцарски франк CHF 1.78909
    хороскоп
    всички

    Зодия Риби

    20 февруари - 20 март

    Има много начини да се общува, освен това вие сте готови да защитите гледищата си. Посветете повече време на здравето и красотата си.тията.

    Следвайте ни
    Facebook            
    Контакти

    Редакционен офис:
    Бургас, ул. „Милин камък” 9

    Репортери: 0878/424676
    Реклама:       056/825435
                   0878/424698
                   0897/546055

    За реклама във вестник „Черноморски фар“
    e-mail:  [email protected], [email protected]

    За реклама в Черноморски фар ONLINE
    e-mail:  [email protected]

    За въпроси, съобщения, писма, запитвания,
    предложения, сигнали и др.

    e-mail: [email protected]

    За забелязани нередности по сайта
    e-mail: [email protected]

    За връзка с репортерите: [email protected]

    Важно:
    При цитиране на части от материали от faragency.bg и при използване на цели текстове, позоваването на източника е задължително. Включването на връзки към публикации в изданието е свободно, а наличието му се оценява като израз на добро възпитание и колегиалност.

    Copyright 2014 Черноморски фар. Всички права запазени.