Вход с регистриран акаунт:
  • Още нямате акаунт? Регистрирайте се
    Забравена Парола

    www.factor-bs.com

    21:38Четвъртък

    27 Февруари 2020

    архив   Facebook   Twitter   Google+   Youtube   RSS feed

    Георги Марков: За малко да стана мутра, вместо щангист

    07-02-2020 0 3201

    Снимка:

    Михаил КОЛЕВ

     

    Преди 20 години той бе на върха в своята кариера. На Олимпиадата в Сидни `00 бургаският щангист Георги Марков успя да спечели сребърен медал в категория до 69 кг. Марков обаче разкри пред вестник "Черноморски фар", че дори е нямал намерение да участва на Игрите в Австралия, тъй като преди това се е състезавал в категория до 77 кг, а конкуренцията в нея е убийствена и там личат имената на други наши легенди в този спорт – Златан Ванев и Пламен Желязков.

    „Преди Олимпиада имаше Европейско първенство. Тогава треньорът ни Иван Абаджиев ме извика и ми каза: „Това Европейско е просто ей така. Ако искаш да участваш в Сидни – трябва да свалиш на 69 кг. Нямаш достатъчно време за подготовка при 77-килограмовите, но аз ще ти помогна да се справиш в по-долната категория. А и много искам да биеш  Гълъбин Боевски“, каза ми той. По онова време Гълъбин играеше задкулисно и не искаше да тренира по неговата схема. Възстановяването му беше друго. На мен ми беше много странно всичко това. Абаджиев постоянно ме гонеше от националния, заради неспазване на режима от моя страна, а сега иска да ми помага. Съгласих се с него, нямах друг избор. Нямах никакви претенции за Олимпиадата. Обаче след предложението на треньора реших да се пробвам. А и честно казано, не харесвах Боевски и исках да го бия“, споделя Марков и добавя, че не се радва много на този медал, защото е останал втори.

    Бургазлията казва, че и до днес хората помнят успеха му и го разпознават по заведения и улици. Той самият обаче не иска цялото това внимание, защото се чувства неудобно.

    В успешната си кариера Марков е и Световен шампион и двукратен Европейски шампион. Двукратен сребърен медалист от европейско състезание и двукратен бронзов медалист от европейско състезание. Дълго време негов бе и световният рекорд, поставен на Игрите в Сидни, когато успя да изхвърли 165 кг, но впоследствие китаец със звучната фамилия Хуй го подобри на Световно в Казахстан. Постижението на българина обаче и до днес остава ненадминато на Европейско и Олимпиада.

    Историята на Георги Марков около спортното му начало е доста любопитна. Първоначално той изобщо не е искал да става щангист. Тренирал е класическа борба и е смятал да се развива в този спорт.

    „Три години се занимавах с класическа борба. През това време за около 10 състезания само на едно бях втори и на друго завърших 5-6. На останалите бях все първи. Бях много добър класически борец“.

    На последното си състезание по борба, когато е в шести клас, треньор по щанги идва, за да търси момчета за този спорт. Виждайки своите приятели, че отиват при него, за да се запишат, Георги също е проявил интерес, отива при въпросния треньор и му казва, че иска и той да се запише.

    „Треньорът ме погледна някак с пренебрежение и ми каза – „А, бе, ти си много слабичък“. Действително в шести клас бях 35-36 кг. Обаче бях жилав, здрав. Казах му – „Добре, слабичък съм, но станах първи на състезанието по борба, аз съм най-добрият“. Той се съгласи и ми каза, че борбата е моят спорт. Все пак реши да ми запише адреса“, казва тежкоатлетът.

    Минава известно време и през един летен ден на вратата в дома на Марков се позвънява. Малко след това майка му идва и му съобщава, че един човек иска да говори с него.

    „Отидох и видях въпросния човек, сетих се кой е. Той искаше да поговорим. Попитах го какво означават тези щанги, културизъм ли? Той отговори, че това е вдигане на тежести. – „Не, абсурд! Няма да се запиша!“ - категоричен бях аз. Треньорът обаче поиска да поговори с майка ми. Не знам какво са говорили, но тя дойде и каза – „Ти трябва да влезеш в Спортното с щанги!“. Тогава имах поставени разни детски ултиматуми– ходене до магазина, миене на чинии, чистене и други. Тя ми каза, че ако аз вляза в Спортното, тези неща вече няма да ги правя. Аз точно заради това започнах да тренирам щанги, иначе за нищо друго не бих се захванал с тях. Щях да си продължа да си тренирам борба в училището. Де факто аз съм бил последният, който треньорът ме е потърсил, само защото му е трябвало една бройка, заради нищо друго. Но уговорката беше такава – че ще вляза по щанги, но само 2 седмици“.

    Такова е било уверението и от човека, дошъл да придърпа Марков към вдигането на тежести. След изминаването на въпросните 14 дни, с някои от приятелите на Георги в борбата започват да се случват контузии. Виждайки всичко това, той се замислил: „Щангите пък са мързелива работа, ще вдигна с лоста няколко килограма, сядам и си почивам. Борците имаха тежки тренировки, обикаляха по 15 пъти стадиона. Защо все пак да не остана във вдигането на тежести“.

    Постепенно интересът му към щангите започва да се разраства. Тренировките се провеждали в две зали, като в едната се подготвяли по-малките като Георги Марков, а в другата – имена като Румен Теодосиев, Антон Коджабашев и други.

    „Те вдигаха сериозни щанги и ние, минавайки покрай тях, влизахме в залата, за да видим за какво става въпрос. Направи ми впечатление облеклото им, новите щангетки, колите им, които бяха спрени отпред. Румен Теодосиев караше „Ауди”, Коджабашев идваше с „Порше”. А ние бяхме бедни хора, имали сме само „Лади“ и „Жигули“. В този момент си казах – трябва да стана като тези хора, за да имам и аз това, което те имат. След половин година се наложи да тренираме заедно с тях, защото едната от нашите зали я дадоха за бокс. Когато треньорът ни го нямаше, аз гледах Румен Теодосиев и го имитирах в самото му движение при изхвърлянето. Нашият треньор не ни караше да правим такива неща, само клякане, тяги или да играем мач“, спомня си Марков.

    Желанието му обаче да се развива е било изключително силно и той започва да слага все повече и повече тежести по време на тренировки. За по-малко от една година вече е бил готов за състезания. „Така потръгна моята кариера. След това, като по-късно разбрах, че борците почиват по-често, си казвах: „Ех, да бях станал и аз борец, щеше да ми е по-добре. Но не съжалявам, че избрах вдигането на тежести“.

    Първоначално Марков изобщо не е искал да се захваща с вдигане на тежести

    Както при всеки спортист, така и при него, не липсват тежките моменти и мислите за отказване. Първия път, когато се сблъсква с подобно нещо е, когато е в осми клас. Всичко започва заради силни болки в кръста от сериозните натоварвания. Отделно по цели дни е изкарвал в тренировки и това не се е харесвало на неговите приятели, тъй като те се дразнили, че играят, а него все го нямало. Започнали и да му приказват как след време ще се напикава, заради щангите.

    „И аз им повярвах, затова реших да се отказвам. Обаче болките в кръста наистина бяха силни тогава. Треньорът ми каза да отидем на лекар в Пловдив. От своя страна, докторът ми каза, че тези болки в кръста могат да се случат при всяко момче, а не само при щангистите. Това беше наистина първият момент, в който щях да се отказвам. Започнах да правя упражнения, които ми ги каза въпросният доктор. Тези приказки за напикаването се оказаха лъжа и бяха смешни за хората, които бяха в нашия спорт. Но аз бях дете и колко ми трябваше, за да се хвана на подобни твърдения“.

    Втория път, когато бургазлията е бил пред отказване, е когато е станал световен шампион за младежи до 18 години. Тогава, по негови думи, е имал обещание от Коджабашев, че ако спечели златото, щял да му даде 50 000 лева премия. Но впоследствие получава 35 000 лв.

    „Казах си – щом отсега започнаха да ме лъжат... Тогава и самата държава не подкрепяше младежите. Аз ставам световен шампион, а държавата не ми дава един лев. Целта ми беше да карам хубава кола, да си вадя пари за себе си и да съм независим от майка ми и баща ми. Помислих си защо да се занимавам с този спорт, бях на 18 години и не знаех дали и при мъжете ще имам успешна кариера. Спрях да тренирам“.

    И не крие, че в онези времена, е започнал да се занимава с „глупости“. Марков е имал познати в т.нар. мутренски среди и е смятал да стане част от Първа частна милиция, искайки да се подвизава в тези среди.

    „Обаче стана един гаф, задържаха едни наши хора в Айтос и случайно виждам в ареста треньора на националния отбор при младежите. Той ме попита какво правя тук и му обясних всичко, споделих му, че съм спрял да тренирам. „Виж сега, каза ми той, тази година ще има Европейско първенство за кадети в Бургас. Обещаха, че ще ви дадат наградите за Световното, от което не получих нищо, както и за предстоящото европейско. Започни да тренираш, защото ще има пари. Взех да тренирам отново сериозно, но се контузих. Но въпреки това станах трети и наистина ни дадоха премии – както за Световното, така и за Европейското“.

    Бургазлията не крие, че като млад е имал намерение да загърби щангите и да влезе в мутренските среди

    Безспорно най-тежките моменти в своята кариера изживява, когато е хванат с допинг. Първо това се случва през 2003 година, когато наред с Марков са хванати и други наши национали – Гълъбин Боевски и Златан Ванев. Всичко се случва преди началото на Световното във Ванкувър. Бургазлията отнася наказание от година и половина.

    Вторият допинг скандал се разразява през 2008 година, преди Олимпиадата в Пекин, когато 11 български щангисти (8 мъже и три жени) „изгарят“. Малко по-късно през същата година Георги Марков получава най-тежката санкция - „наказание до живот“.

    „През 2003 година ми казват, че моята урина, на Гълъбин и Ванев е една и съща. Това няма как да стане, нали има полицаи, които ни наблюдават, докато я даваме. Втория път сме хванати с медикамент, който ако някой го пие днес, след 6 месеца като се даде урина, пак ще покаже, има забранени вещества. Няма логика да го пия това лекарство и на Европейското през април да няма проблем, а на Олимпиадата през август да има. Както и да се смята, простата сметка не излиза.

    При научаването на новината, че повече няма да може да се състезава като щангист, Марков споделя, че съвсем естествено му е станало доста неприятно. Хванат за втори път, доживотно наказание... Изпада в дупка, но бързо успява да излезе от нея. Казал си, че няма защо да се терзае и да изпада в депресии, тъй като някой друг не си е свършил работата. Вината тогава поема селекционерът на националите ни Пламен Аспарухов. Дали обаче наистина той е виновникът... задава риторичен въпрос бургаският щангист.

    В момента Георги Марков, заедно със свой роднина, кандидатстват по европроекти за изграждането на водни канализации. Напук на очакванията, казва, че не му е болно за състоянието на българските щанги. През 2011 година основа свой клуб по вдигане на тежести, носещ неговото име, за да може да подготви своя брат Иван за Игрите в Лондон. Заради липсата, по негови думи, на подкрепа от държава и Община, както и бюрократични пречки, към днешна дата клубът не функционира. Решението му да спре не е окончателно, но просто не вижда смисъл да продължава да го развива.

    Георги Марков (на преден план) в ролята си на треньор в клуба, който носи неговото име

    „Не ми е болно за състоянието на родните щанги. Държавата не заслужава да ги има шампионите в този спорт. Направил си успехи, но тя не те обезпечава за тях. Ето, Златан Ванев е три пъти световен шампион, три пъти европейски, но заради стечение на обстоятелствата, не успя да спечели медал от Олимпиада и няма как да взима стипендия. Това е положението и с други шампиони, но без медали от Олимпиади. Там горе - министрите, те са хората, които могат да отпуснат пари за спорта. Благодарение на Боян Радев, олимпийските медалисти взимаме тези пожизнени стипендии. Ако не беше той... Аз точно заради това се отказах да се занимавам с развитието на вдигането на тежести. Както и заради финансирането. Трябвало да сме имали 10 човека в отбора, а ние сме девет, беше ми казал министър Кралев. Отговорих му: „Аз мога да имам един състезател, но да го направя олимпийски шампион. Но той просто ми обясни, че трябва да имам 10 щангисти в клуба и това е. Тези неща ме отказаха да създавам и да се опитвам да изграждам каквото и да е било“, разкрива с болка легендарният щангист. 

    коментари

    Добави своя коментар
    още новини
    Актуален брой на вестника
    анкета

    Трябва ли Никулден да е неработен за Бургас?

                                      Резултати
    валути
    ЕвроEUR 1.95583
    usd Щатски долар USD 1.77303
    gbp Британска лира GBP 2.20973
    chf Швейцарски франк CHF 1.78909
    хороскоп
    всички

    Зодия Дева

    24 август - 23 септември

    Доброто ви настроение днес ще бъде провокирано и е възможно да ви “изкарат извън релси”. За това ще се погрижат най-близките ви хора. Наред с това ще се разочаровате и от интимния ви партньор. За вечерта предпочетете компанията на хора, които са ви приятни и не са ви предали.

    Следвайте ни
    Facebook            
    Контакти

    Редакционен офис:
    Бургас, ул. „Милин камък” 9

    Репортери: 0878/424676
    Реклама:       056/825435
                   0878/424698
                   0897/546055

    За реклама във вестник „Черноморски фар“
    e-mail:  [email protected], [email protected]

    За реклама в Черноморски фар ONLINE
    e-mail:  [email protected]

    За въпроси, съобщения, писма, запитвания,
    предложения, сигнали и др.

    e-mail: [email protected]

    За забелязани нередности по сайта
    e-mail: [email protected]

    За връзка с репортерите: [email protected]

    Важно:
    При цитиране на части от материали от faragency.bg и при използване на цели текстове, позоваването на източника е задължително. Включването на връзки към публикации в изданието е свободно, а наличието му се оценява като израз на добро възпитание и колегиалност.

    Copyright 2014 Черноморски фар. Всички права запазени.