Вход с регистриран акаунт:
  • Още нямате акаунт? Регистрирайте се
    Забравена Парола

    www.factor-bs.com

    00:20Четвъртък

    27 Февруари 2020

    архив   Facebook   Twitter   Google+   Youtube   RSS feed

    Бургазлия ще търси звезди като детектив в Оксфорд

    12-01-2020 0 849

    Снимка: faragency.bg

    Странните имена на далечните слънца са за улеснение на астрономите

    „Стига да има подходяща технология, със сигурност би ми било интересно да пътувам към звездите“, казва Любомир Шойлев

     

    Георги РУСИНОВ

     

    Астрономията е една от науките, вдъхновила човечеството към велики открития. От най-древни времена моряците са се ориентирали по звездите, за да открият нови светове, или да се завърнат безпроблемно в домовете си. Астрономията кара първите по-ярки умове да се запитват дали има нещо друго освен Земята, защото преди това знаем какво твърдят религиозните догми. Тези ярки умове надникват отвъд нашата планета с друг поглед. Очите се насочват към непознатото, чуждото и далечното. Когато Галилео Галилей използва за пръв път телескопа за астрономически цели, човечеството се убеждава, че Земята не е един заобиколен от божествена аура супер Рай. Естествено в тези времена църквата все още има своята сила и доста от тези така наречени „еретици“ завършват злощастно животите си. Идват и по-модерни времена с Ренесансовата епоха. Ако допреди това Бог е бил над човека, то тогава Човекът застава над Бог. От тук нататък научният прогрес на вида ни просперира. Дотолкова, че днес вече знаем, че има толкова много отвъд малката синя точка, която наричаме наш дом.

    Бургазлията Любомир Шойлев за много от връстниците си ще изглежда като нетипичен младеж. Той не се увлича по чалготеките, не къса салфетки. Общо взето, Любомир е различен. От ученик се запалва по астрономията, покрай негов приятел, който е част от школата по астрономия на Математическата гимназия. През 2019-а Любомир завършва там и вече е приет в престижния британски университет „Оксфорд“, където учи „Физика“ за първа година. Да, същият „Оксфорд“, където са завършили куп велики умове, сред които и вече покойният гений във физиката Стивън Хокинг.

    Споменавайки Хокинг, Любомир заявява, че може би много хора ще се изненадат, но не той е причината да се запали по физиката и астрономията.

    „Това не стана, четейки една от книгите му, или слушайки за него. Напротив, аз започнах да се занимавам с астрономия в училище точно посредством нашата школа по астрономия. Един мой приятел ме покани, каза, че ще ми е интересно и така и стана. Впоследствие следващото лято отидох и на лятната лагер школа „Бели брези“, където се провеждат много по-практически занимания по астрономия. Там вече се запали моят интерес към наблюдателната астрономия. В момента астрономията е някъде между хоби и професия. Можем да кажем, че докато бях ученик ми беше хоби, но в бъдеще се надявам като завърша да ми е професия“, обяснява Любомир.

    Покрай страстта си по астрономията през години Любомир взима участие в редица състезания. Най-големите му успехи са от два международни форума.

    „През 2017-а на международната олимпиада по астрономия, където взех бронзов медал и 2019-а, където участвах на международната олимпиада по астрономия и астрофизика, където се върнахме със сребърен медал аз и моят съученик Стефан“, разказва първокурсникът.

    А усещането да си студент в Оксфорд е страхотно, казва той.

    „Фактът, че толкова големи умове са минали от там е достатъчно красноречив. Градът има една страхотна атмосфера за учене, която се е създала през годините. Колегите са много приятни. Записах „Физика“, защото ми е суперинтересна. В момента конкретно астрономията ме вълнува най-много, защото имам най-много познания там. Разбира се, много се надявам да получа много нови познания по различните теми и да обогатя своя кръгозор, а може и нещо друго да ми изскочи като интерес“, обяснява младежът.

    Астрономи и детективи нямат много общо, когато се замисли човек, но според Любомир това не е така. И в двете професии се опитваш да сглобиш цялата картинка със съвсем малко информация и правилни преценки.

    „За мен винаги е било интересно, защото в астрономията се опитваме да научим страхотно много параметри на даден обект, който наблюдаваме, използвайки изключително малко информация. Например ние наблюдавайки звездата, която виждаме само като една точица на небето, можем да получим страшно много информация за нея. На какво разстояние е, какъв цвят е, колко е голяма, каква е яркостта й. Затова астрономията има и своя детективски елемент“, пояснява студентът по физика.

    С астрономията, която е наука за изучаването на звездите, неразделно ръка за ръка вървят и планетите, които са астрономически тела. Те обикалят тези далечни слънца, в които неуморно се взират хиляди астрономи по цял свят. Любомир признава, че особено голямо познание в тази част на астрономията няма.

    „Знам, че има няколко мисии – телескопи, които са изстреляни извън атмосферата на Земята и се опитват да открият планети. Доколкото ми е известно, телескопът „Кеплер“, който е от последната и най-голямата мисия, чиято основна цел е да открива планети, вече е открил над 6000 такива около други звезди. Това е невероятно, защото само допреди 30 години не сме били сигурни дали е имало наблюдение на планети. И точно в началото на 90-те за пръв път е наблюдавана планета и тогава със сигурност учените са казали: „Да, около тази звезда има планета“. Точно това наблюдение тази година е част от Нобеловата награда по физика. Екипът, който е наблюдавал първата екзопланета печели приза“, обясни Любомир.

    „Има няколко метода за откриване на планети. Този екип, който открива първата планета, го прави наблюдавайки как звездата обикаля планетата и променя своята скорост спрямо отдалечаване и приближаване до нея. Телескопът „Кеплер“ открива по друг начин. Той забелязва яркостта на дадената звезда. Когато планетата минава пред звездата, това се отразява на яркостта й и по този начин се откриват планети“, добавя още той.

    Няма как да не сте чували за странните имена на днешните звезди, които биват открити. Нещо от сорта на WZ-1875fD. Нали? Странно наистина, но защо ги кръщават така откривателите им, а не например с по-гръмки и титанични имена, както в по-стари времена? Ами много е просто. Оказва се, че с технологичния бум, откритията изведнъж стават страшно много. Толкова много, че се налага звездите да бъдат слагани в каталози.

    „Когато звездите биват открити, това става с някакъв телескоп, който снима небето и търси. Когато бъдат открити, им биват назначавани някакви служебни имена – примерно WASP и някакви десет цифри, които нищо не значат. В миналото сме наблюдавали звездите само с просто око. Когато Галилео Галилей е създал своя телескоп, това променя тотално нашата представа за Вселената и може да се каже, че преоткрива полето на астрономията. Тъй като в днешно време има няколко десетки различни обзора с различни телескопи – било то наземни, или космически. Те обхождат небето. Всички тези звезди, които са били много слабо видими от предишните телескопи сега биват открити от новите и получават някакво название. Тъй като ние в астрономията работим с наблюдението на конкретен обект, много често се налага да ползваме статистика върху много различни обекти. За целта имаме каталози и съответно звездите са под даден номер в този каталог“, заявява бъдещият астроном.

    Така че изводът е – имената на звездите са толкова странни за улеснение на астрономите. Един вид астрономически телефонен указател.

    Любомир съжалява за едно и това е, че досега не е имал собствен телескоп. Условията в Бургас просто не го позволяват. Това е заради така нареченото светлинно замърсяване.

    „В школата се опитвахме да правим наблюдателни експедиции. Аз всяко лято участвам в такива. Подходящите условия са да сме извън града, в планински район, на село при баба и дядо например. В Бургас има светлинно замърсяване от светлините в града, които са основният проблем на това да не могат да се наблюдават звездите“, пояснява студентът по физика.

    Искате да помогнете и Вие на науката? Няма проблем. Астрономията е хоби, което Ви дава тази възможност. Според Любомир любителите-астрономи са много важна част като помощници на професионалните астрономи.

    „Има един любител-астроном поляк, който е открил над 200 малки тела в Слънчевата система. Идеята е, че те помагат много на професионалните астрономи. Наблюдавайки небето, те могат да забележат някаква промяна. Например, когато избухне супернова в някоя далечна галактика. Тогава могат да насочат професионалните астрономи натам, които с големите си телескопи могат да наблюдават по-детайлно нещата. Те затова получават и своето признание, нещо, което и професионалните астрономи не отричат. Плюс това те могат да помагат с популяризирането на темата. Тя е не само професия, но и признание“, ентусиазирано разказва все още любител-астрономът.

    От кой тип учени ще бъде Любомир? За пример ще дадем Сам Нийл и ролята му в „Джурасик парк“. Там той играе палеонтолог, който в третата част на поредицата отива отново на острова с динозаврите със свой студент – Били. Тогава ражда една от култовите си реплики:

    „Има два вида момчета. Такива, които искат да станат астрономи и такива, които искат да станат астронавти. Астрономът или палеонтологът изучават невероятни неща от разстояние и безопасност. Така обаче никога не отиваш в Космоса. Тук е разликата между въображението и виждането със собствените ти очи, да може да докоснеш“.

    Запитан дали мечтае да отиде в Космоса, нашият герой астроном казва:

    „Ооо, защо не. Стига да има подходяща технология, със сигурност би ми било интересно да пътувам към звездите. Технологията се развива много бързо. Със сигурност условията на различните светове биха били толкова различни и в същото време толкова интересни. Дори и само от чисто научна гледна точка. Колкото и да изучаваме като детективи, ние можем да правим само едни обосновани догадки за това какво всъщност е там. Директно можем да наблюдаваме какво се случва всъщност само в нашата Слънчева система“.

    Като млад човек магията на киното не е чужда на Любомир. Казва, че се заглежда по разни сериали и филми и понякога среща различни неточности, свързани с физиката. Това обаче не го влудява, а се опитва да се постави на мястото на режисьорите и сценаристите.

    „Филмът „Интерстелар“ например много хора го цитират. Той наистина има сравнително реалистично представяне, включително и защото един нобелов лауреат е бил консултант при заснемането му. Така че в първите си 2/3 филмът е физически издържан. Сега, когато човек пада в черната дупка, вече няма как да знаем. Там вече си е интерпретация. Черните дупки продължават да са мистерия и до днес. Какво се крие зад тях, надявам се някой ден да разберем“, заявява той.

    Не е тайна, че дори в 21-ви век, когато технологиите са толкова развити, имаме снимки от НАСА, показващи ни Космоса, Земята и други красиви гледки, има хора, които все още вярват, че Земята е плоска. Да, дори си имат и движение, наречено „Теория за плоската Земя“. Сред вярващите в това са и известни имена. Един рап певец например – B. o. B. влезе в спор със световноизвестния физик Нийл де Грийс Тайсън по темата и нещата загрубяха. Астрономът Любомир решава да запази дипломатичния тон и просто съветва хората, вярващи в това да се осведомят от правилните източници в Интернет и да разширят полезрението си.

    „Един Едвин Хъбъл например, макар и неговите първоначални наблюдения да не са били особено прецизни, са ни показали, че Вселената се разширява. Преди това не се е смятало за възможно. Допреди 100 години хората дори не са смятали, че съществува нещо друго отвъд нашата галактика“, завършва Любомир.

    коментари

    Добави своя коментар
    още новини
    Актуален брой на вестника
    анкета

    Трябва ли Никулден да е неработен за Бургас?

                                      Резултати
    валути
    ЕвроEUR 1.95583
    usd Щатски долар USD 1.77303
    gbp Британска лира GBP 2.20973
    chf Швейцарски франк CHF 1.78909
    хороскоп
    всички

    Зодия Водолей

    21 януари - 19 февруари

    Прекрасен ден за вас Водолеи. Днес ще намерите време за всичко, плановете ви ще се реализират точно както ги искате. Обърнете повече внимание на близките си, може би напоследък сте твърде заети и пропускате нещо важно свързано с тях.

    Следвайте ни
    Facebook            
    Контакти

    Редакционен офис:
    Бургас, ул. „Милин камък” 9

    Репортери: 0878/424676
    Реклама:       056/825435
                   0878/424698
                   0897/546055

    За реклама във вестник „Черноморски фар“
    e-mail:  [email protected], [email protected]

    За реклама в Черноморски фар ONLINE
    e-mail:  [email protected]

    За въпроси, съобщения, писма, запитвания,
    предложения, сигнали и др.

    e-mail: [email protected]

    За забелязани нередности по сайта
    e-mail: [email protected]

    За връзка с репортерите: [email protected]

    Важно:
    При цитиране на части от материали от faragency.bg и при използване на цели текстове, позоваването на източника е задължително. Включването на връзки към публикации в изданието е свободно, а наличието му се оценява като израз на добро възпитание и колегиалност.

    Copyright 2014 Черноморски фар. Всички права запазени.