За силата да полетиш – кап. Руси Кърмаджиев, отличникът на факултет „Авиационен“ от 140-ия випуск на НВУ

Разказваме ви за момчето от Айтос, което днес е пилот от Българските военновъздушни сили

Всички, които го познават казват, че той не се нуждае от помощ, за да успее. Защото знае как сам да се справя с предизвикателствата. Успешен в кариерата и в личния живот. И скромен. Извън кръга от роднини, близки, приятели, учители, не са много тези, които знаят как един от най-успешните айтозлии, капитан Руси Кърмаджиев, следва мечтата си и се дипломира като отличник на факултет „Авиационен“ от 140-ия випуск на Националния военен университет.

И добре, че беше Военният телевизионен канал, от който научихме, че кап. Кърмаджиев завършва специализация „Летец-пилот“ през 2018 година. И че неслучайно е герой от поредицата на ВТК, която разказва за първенците и отличниците на випуските на военните училища у нас – за техния професионален избор и кариерно развитие.

Днес кап. Руси Кърмаджиев живее в Пловдив, и е част от летателния състав в 24-та авиационна база – Крумово като командир на екипаж на вертолет Ми-17.

В Айтос потърсихме майката му – Светла Кърмаджиева – преподавател в СУ „Никола Йонков Вапцаров“, която любезно прие поканата да поговорим за момчето от Айтос, което днес е пилот от Българските военновъздушни сили.

„Детството му е в Айтос. Живеехме на ул. „Цар Асен“, ходеше в детска градина „Здравец“. Като начален учител зная колко е важен първият учител в живота. Затова избрахме г-жа Димитрина Алексиева и начално училище „Св. св. Кирил и Методий“, което беше на педя от нас“, разказва Светла.

В ІV клас – букет за любимата г-жа Алексиева

Природно надарен с буден ум, такт и инициативност, от малък Руси е лидер в училищната общност. Лидер, на когото всички вярват и искат да приличат. Децата тичат след него и търсят приятелството му – печели ги с добро сърце и готовността да помага. Пълен отличник е и в СУ „Христо Ботев“, където се запалва по футбола. Първият му треньор е Георги Стаматов, а Руси отново е лидер – капитан на отбора, който представя България на международното футболно състезание във Франция – „Данониада“. И не само във футбола е успешен. Както сам по-късно ще каже: „За мен спортът е начин на живот“.

Руси като капитан на айтоския отбор, който представя България на „Данониада“ във Франция

 

В разказа на Светла за детските и юношеските години на Руси личи огромната майчина любов и доверието към първородния син. „Комплексна личност е – успява във всичко, няма цел, която да си постави и да не постигне. И сега понякога му казвам, че сълзите, които съм изплакала за него, винаги са били от гордост. Но не е бил и от кротките – винаги е казвал това, което мисли“, казва щастливата майка. Като дете не вървял, а тичал, бил изключително енергичен. Обичлив и добър, много помагал когато се родила сестра му Жули, бил само на девет години.

След VІІ клас Руси кандидатства в Математическата гимназия в Бургас, и с висок бал е приет в специалността „Информатика“ с английски език. Не пропуска национални състезания по математика, физика, информатика, английски. На майчините съвети да се насочи към една точна наука, Руси отговаря: „искам да видя докъде мога да стигна“. „И досега, като се чуем по телефона и питам: „какво правиш“, казва ми: „решавам задачи“. Не за състезание, не за изява – не му трябва причина, с лекота и за удоволствие да решава трудни задачи“, разказва още Светла.

За разлика от повечето пилоти, за които авиацията е детска мечта, Руси открива страстта си към летенето в юношеските години. „Доколкото си спомням това стана, когато за първи път успях да се докосна до историите, филмчетата, книгите за нашите славни герои от Българската военна авиация. Саможертвеността на Димитър Списаревски и на всички тези летци, които са бранели родната земя, по някакъв начин породи у мене тази мечта, която днес, в момента изпълнявам – да стана пилот от Българските военновъздушни сили“, признава кап. Кърмаджиев пред ВТК.

Всичките негови роднини са шокирани от избора, в рода си нямат военнослужещи, нито хора, свързани с авиацията. Но от самото начало го подкрепят и окуражават. „Когато навлязох в дълбините на тази професия, видях колко саможертвеност, колко дисциплина, колко физически и психически трябва да бъдеш подготвен, за да я изпълняваш, и това ме мотивира още повече. И това беше единственото ми желание след като завърших средното си обучение. Това беше единственият университет, и единствената специалност, за която кандидатствах. Доста усилия ми костваше, трябваше да се подготвя комплексно, имаше доста изпити“, признава днес айтозлията.

Усилията му са възнаградени, приет е в мечтаната специалност. Курсантските години за кап. Кърмаджиев днес са прекрасен спомен не само заради солидната теоретична подготовка и многото практически занятия. „Никога няма да забравя моменти като първите парашутни скокове, първите летателни стажове, първия момент, в който се докоснах до оръжие и стрелях с автомат. Имах възможността с мой колега да отидем в Щатите за две седмици, в Американското военновъздушно училище. Да се запознаем с курсанти като нас и да видим начина, по който те се обучават, начина, по който летят, подготвят се. Успяхме да изградим много силни връзки не само до ден днешен, но и за цял живот“, разказва кап. Кърмаджиев.

Предпочита колективните спортове, а курсантските години му помагат да си върне страстта към любимата игра. Спортът и отличните резултати, които показва по време на обучението, правят Руси Кърмаджиев отличник на факултет „Авиационен“. „Малко се изненадах от тази титла, но истината е, че аз бях доста активен по време на обучението си. Едно, че занятията бяха много интересни, благодарение на преподавателите. Всички бяхме много мотивирани да научим абсолютно всичко за авиацията. Отделях доста време за спорт, за конференции и други мероприятия, бях деен и активен по време на цялото си обучение“, спомня си пилотът с айтоски корен.

За никого не е изненада, че Кърмаджиев е избран за „Първенец на випуска“ на факултет „Авиационен“. А деня, в който завършва, пилотът никога няма да забрави. „Времето, в което ние вървяхме от Военното училище до центъра на града под строй, мина на един дъх. И няма да забравя никога лицата на родителите, роднините и близките, които бяха дошли на дипломирането ми. Никога няма да забравя изражението на лицата им – толкова много гордост и толкова много щастие“, спомня си днес кап. Кърмаджиев.

Впечатлен от задачите, които изпълнява вертолетната авиация за подпомагане на обществото в нужда като гасенето на пожари, авиомедицинските евакуации, операции по търсене и спасяване, кап. Руси Кърмаджиев избира Авиобаза – Крумово.

След завършването започва обучение на учебен хеликоптер, в подготовка за реалните задачи, които да изпълнява. „Несравнимо е чувството, когато се качиш в машината и изпълниш полета си. Във въздуха забравяш всички притеснения, свързани с личния си живот, с професионалната среда. И несравнимо е удовлетворението, което получава пилотът след като изпълни задачата и слезе на земята. Преди две години ме прехвърлиха на по-голяма машина, която изпълнява реални операции, а от миналата година съм командир на екипаж на тази машина“, споделя капитанът. Реалните задачи, които изпълнява, са в помощ и подкрепа на Специалните сили. Другата интересна задача, която изпълнява достойно и за първи път на 6 май 2023 г., е участие в парада по случай Празника на Българската армия. „Управлявах машината, която носеше знамето. Ние открихме парада, като специално моята роля беше да изготвя разчетите, които са за точното време и място за минаване със знамето и откриването на парада. Скъп спомен за мен е, че семейството ми дойде на парада и всички бяха страшно горди. Особено синътми, който беше много щастлив и горд с мен, че точно татко му откри парада, минавайки със знамето“, казва още кап. Кърмаджиев. За него, професията на военнослужещ олицетворява най- висшите нравствени идеали, а офицерите са героите на новото време. И с гордост показва емблемата на ескадрилата на Вертолетната авиационна ескадрила, на която пише: „Сила, Смелост, Устременост“. Това е и мотивът, който днес ръководи кап. Кърмаджиев при изпълнението на всяка мисия и всяка задача във въздуха и на земята.

Работата в армията е 24 часа. Имало е случаи, когато отсъства за по-дълго, или работи в късните часове. Професията на пилота е сред рисковите, има ги тревожността и притеснението на най-близките. Затова, независимо в какъв час се приземи, Руси изпраща „палче“ на майка си – вече съм на земята. „Страшно много съм благодарен на съпругата и на семейството си, които ме подкрепят във всеки един момент. Никога не съм почувствал упрек, когато се е налагало да изпълнявам задачи, които за тях са били по-стресиращи. Затова изпълнявам молбата им, винаги да им се обаждам, че съм на земята“.

Кап. Руси Кърмаджиев е сред младите хора, които дълбоко и искрено уважават родителите си, близките, семейството. Те му отвръщат със същото и много се гордеят с него. Особено баща му – Жулиен Кърмаджиев, който дълго време е работил като готвач в Айтос. По-късно се захваща със строителство, та до днес.

Светла и Жулиен Кърмаджиеви с внука Светослав – на баба Светли

 

С красивата си съпруга Кристина от Плевен се запознава, докато учи в Долна Митрополия. Имат прекрасно семейство и син на 4 години, който по думите на Руси, от няколко месеца вече е запален по авиацията. Малкият е щастлив и горд с професията на баща си, дори разказвал в детската градина преживяванията си на парада и как тате и минал със знамето. „По-важно е да го възпитам в ценностите и идеалите в които вярвам, за да бъде синът ми достоен и добър човек когато порасне“, казва Кърмаджиев.

Руси (първият вляво) в Пловдив, с родителите си и с любимата Кристина, с която все още не са подписали брачното свидетелство

Животът дава шанс на смелите, на хора като кап. Руси Кърмаджиев, които имат мечти и остават верни на себе си, които откриват възможности там, където другите виждат само проблеми. И преди всичко – работят много и със страхотно постоянство преследват целите си. Айтос се гордее с Вас, кап. Кърмаджиев!

НП