Вход с регистриран акаунт:
  • Още нямате акаунт? Регистрирайте се
    Забравена Парола

    www.factor-bs.com

    15:37Неделя

    17 Ноември 2019

    архив   Facebook   Twitter   Google+   Youtube   RSS feed
    събеседник

    Възрожденският театър съществува и днес

    Понякога талантът у децата се отключва след година, две, три работа

    13-10-2019 0 145

    Петър Хубеков - любител актьор в „Талантино":
    Снимка: Черноморие.БГ
    Интервю на Петя Добрева

    Петър Хубеков е роден в Котел. Там завършва и гимназия, след което е приет за студент в Университет „Проф. д-р Асен Златаров" в Бургас, тогава все още ВХТИ. Избира да учи химия, предмет, който му се е отдавал още в гимназията. Желанието му било след това да запише и педагогика като втора специалност. Това е първата година, в която е въведена педагогическата специалност като платена. Липсата на достатъчно средства обаче пречат, Петър да реализира идеята си. „Мисълта само да завърша химия и да имам инженерна специалност в тази област не ми беше приоритет и преустанових обучението си след втори курс", разказа Петър Хубеков. След като прекъсва образованието си, влиза в казармата, след което за кратко се връща в родния Котел. В продължение на една година работи като учител в едно селско школо, след което се връща отново в Бургас.

    В продължение на няколко години той стопанисваше кино „Тракия" до неговото затваряне.

    От няколко години животът му е пряко свързан с театрална школа „Талантино", където играе и работи като асистент. Тя е създадена от Станимир Карагьозов през 2004 година като театрална школа за деца към читалището в Банево. През 2010 година Карагьозов открива и първата група за възрастни в Банево. Година по-късно „Талантино" вече има и група за деца в Бургас, а от 2015 година и група за възрастни.

    Трупата на театралната школа играе пред публика всеки втори вторник от месеца.

     

    - Как Ви свърза съдбата с театрална школа “Талантино"?

    - Мой приятел учеше в Бургаския свободен университ и ми спомена, че имат театрално ателие, в която участват настоящи и бивши студенти. На шега му споменах, че бих искал и аз да се занимавам с театър, но никога не съм имал възможност и смелост да стъпя на сцена. След месец той ми се обади и каза да отида на другия ден, организират кастинг за нови попълнения в театралното ателие. Не успях да отида, заради ангажиментите ми на работа тогава. Обаче се запознах с човека, който ръководи това ателие - актьора Елефтери Елефтеров. След като се пенсионира в Драматичен театър „Адриана Будевска" са го поканили в БСУ да ръководи театралното ателие. Той ми предложи да отида на следващата репетиция, за да видя и чуя какво правят със студентите там. Още с първото ми появяване ми позволи да чета текст. Имаха свободни места в ателието. Явно не е имало много желаещи сред студентите да се включат. С благословията на ректора на университета проф. Галя Христозова, с която се познаваме, бях приет в тази театрална трупа. Там изкарах три години. Чувствах се млад и жив да общувам с тези млади хора. Това беше нещо като терапия след работата с клиенти и документи. Беше ми нужно, за да се чувствам добре.

    С театралното ателие на БСУ участвахме в един фестивал за самодейци, който се провеждаше във Военния клуб в Бургас. Председателят на журито Станимир Катагьозов, основателят на „Талантино", ме бе забелязал и ми звънна след това да ме помоли да заместя техен колега, който по здравословни причини не е могъл да играе, а премиерата е предстояла. Той ме помоли да изиграя Дядо Еньо в “Женско царство" с условието, че ще присъстват на репетиции, когато ми е удобно и ще се съобразят с моя работен график.

    Цялата трупа ме прие сърдечно. Оказа се, че „Талантино" е по-мащабна структура, не само трупата, в която попаднах. „Талантино" е школа, това е любов към театъра.

    - Вие не само играете в трупата, но и сте асистент на Станимир Карагьозов...

    - Станимир Карагьозов си ръководи школите за деца и за възрастни. Той преподава актьорско майсторство и поставя спектаклите. Аз помагам с организацията на спектаклите, с изработването на костюмите, на декорите, с разпространението на информацията за школите и нашите премиери, с участието ни на различни фестивали.

    На втората година, след като се включих в трупата, Станимир Карагьозов ми предложи да бъдем екип и оттогава се занимавам само с школата.

    - Вие правите любителски театър по професионален начин...

    - Да, формулирахте го по много правилен начин. Никой от актьорите, а смея да твърдя, че ние сме такива, не е професионалист, т.е. не е задършил НАТФИЗ и няма диплома за това. Но правим нещата, така както изисква от нас един професионалист. И щом той е доволен от резултатите, които постигаме, и щом публиката пълни залите по време на нашите спектакли, и щом се връща отново и отново, означава че сме си свършили работата и сме се справили.

    - Това, което Вие правите сега е правено и през Възраждането. Българският театър е създаден като самодеен. Има ли място този възрожденски дух, който носите, в сферата на новите технологии?

    - Възрожденският театър съществува и днес у хората, които отделят от времето си, за да правят нещо, което обичат и харесват. Може би затова при нас нещата се получават, като от само себе си. Идеята на нашата работа е да се забавляваме и да си доставяме удоволствие. Тогава и публиката усеща нашата енергия. Такава е била и идеята на възрожденския театър - да подбуди, да възпита публиката.

    - Как успявате да запалите искрата у децата? Те откриват ли света на театъра?

    - Детските школи са театрални школи. Те се учат на театър по стандартите на академиите. От самото начало се работи с техника на говора, с малки етюдни форми, докато се стигне до сериозни спектакли. Децата при нас, които са от I до XII клас, разделени в три възрастови групи, не са приети, защото са кадърни или талантливи. Неслучайно в „Талантино" се обявява прием, не кастинг, т.е. всяко дете, което е изявило желание да види себе си на сцена или да покаже това, което може, или да се занимава с театър, дори така, както то го разбира, е добре дошло при нас. Не е възможно в рамките на пет или десет минути да прецениш дали това дете има заложби и дали то е родено за сцената. Понякога талантът у децата се отключва след година, две, три работа. Целта на тази школа да научи децата да се изявяват, да изразяват себе си, да общуват спокойно, да не са еднакви и да запазят индивидуалността си, и да работят в екип. Това са първите неща, които се опитваме да ги научим, защото театърът е екипна работа и от теб зависи партньорът ти, и той зависи от теб. Дори в един моноспектакъл зависиш от екипа, който е зад сцената. Ако не се научиш да работиш в екип, не подтиснеш Аза-си и не приемеш изкуството като обща работа и отговорност, нещата няма как да се случат.

    - Бургазлии Ви свързват и с кино „Тракия". По времето, когато стопанисвахте киното, Вие превръщахте премиерите в празник. Давахте възможност на зрителите да се облекат и снимат с костюми на герои от филмите, които показвахте. Имаше своеобразни театрални пърформанси в киното...

    - Да, може би ние тогава поставихме началото на такива неща в Бургас. Правихме го, защото искахме киното да бъде по-близо до хората до хората, които го гледат. Да, сега ме връщате доста години назад, как изработвахме костюми и декори от филмите, които показвахме, за да могат децата да се облекат и да се снимат преобразени като героите, които след малко ще видят на екрана и след прожекцията да си вземат снимките.

    Киното и театърът са много различни, но всъщност произлизат от едно и също. Актьорът показва всичко чрез действие.

    - Липсва ли Ви това време? След като спряхте да бъдете наематели на сградата, която е собственост на Тракийското дружество „Екзарх Антим I", имаше един период, в който нямаше кина в Бургас.

    - Не само в Бургас, като цяло в страната липсват старите киносалони. Христо Дерменджиев, един от съоснователите на „Александра филм", заедно с брат ми подготвят проект за нов български филм и работят за възраждане на старите кино салони в страната. За да могат да бъдат показвани там алтернативни филми, нещо, което не е комерсиално, но е качествено и стойностно, за да могат да имат достъп до него хората, които се интересуват от хубавото кино.

    - Това обаче е трудна мисия, като се има предвид, че кината бяха продадени още през 90-те години на миналия век и предназначението им беше променено. Повечето от тях, след като мина петгодишният срок по договор, вече не са кина, а са превърнати в търговски центрове, както е в Бургас.

    - Да, така е, защото киносалони, строени специално за тази цел, не съществуват. Най-лош беше периодът, в който изкуството в България се превърна в търговия и когато кината станала магазини, кръчми или чалготеки. Но нали говорим за Възраждане? Няма да е лесно, важното е, че има хора, които мислят в тази посока и то ще се случи по един или друг начин.

    - Община Бургас е заложила в проекта за реконструкция на сградата на НХК закупуването на апаратура, за да могат там да се осъществяват прожекции, да може Общинското кино „АБ" да има своя дом. Какво е отношението Ви към тази идея?

    - Много е хубаво това. Надявам се тази идея да бъде реализирана, защото има нужда от кино в центъра на града. Никак няма да е лоша идеята, ако има и Общински театър. Трупа като нашата няма къде да се изявяват. Има и други трупи като нашата. Трябва да покажем на бургазлии, че в този град има театър, който е качествен и стойностен. Не че гостуващите спектакли са за подценяване. Но се залага предимно за ситуационни комедии и на заглавия, които привличат. Но това не е театър. Актьори, които са професионалисти падат на ниво, което не трябва да си позволяват. Така снижават и изискванията на публиката, която ходи на театър.

    коментари

    Добави своя коментар
    още новини
    Актуален брой на вестника

    анкета

    Резервирахте ли почивка за Коледа и Нова Година

                                      Резултати
    валути
    ЕвроEUR 1.95583
    usd Щатски долар USD 1.77303
    gbp Британска лира GBP 2.20973
    chf Швейцарски франк CHF 1.78909
    хороскоп
    всички

    Зодия Дева

    24 август - 23 септември

    Доброто ви настроение днес ще бъде провокирано и е възможно да ви “изкарат извън релси”. За това ще се погрижат най-близките ви хора. Наред с това ще се разочаровате и от интимния ви партньор. За вечерта предпочетете компанията на хора, които са ви приятни и не са ви предали.

    Следвайте ни
    Facebook            
    Контакти

    Редакционен офис:
    Бургас, ул. „Милин камък” 9

    Репортери: 0878/424676
    Реклама:       056/825435
                   0878/424698
                   0897/546055

    За реклама във вестник „Черноморски фар“
    e-mail:  [email protected], [email protected]

    За реклама в Черноморски фар ONLINE
    e-mail:  [email protected]

    За въпроси, съобщения, писма, запитвания,
    предложения, сигнали и др.

    e-mail: [email protected]

    За забелязани нередности по сайта
    e-mail: [email protected]

    За връзка с репортерите: [email protected]

    Важно:
    При цитиране на части от материали от faragency.bg и при използване на цели текстове, позоваването на източника е задължително. Включването на връзки към публикации в изданието е свободно, а наличието му се оценява като израз на добро възпитание и колегиалност.

    Copyright 2014 Черноморски фар. Всички права запазени.