Вход с регистриран акаунт:
  • Още нямате акаунт? Регистрирайте се
    Забравена Парола

    www.factor-bs.com

    08:44Вторник

    21 Януари 2020

    архив   Facebook   Twitter   Google+   Youtube   RSS feed
    събеседник

    Днес салоните са пълни, защото се появиха и качествени представления

    Българският театър ще бъде на висота, ако влезе онова поколение, което да се разбунтува

    08-12-2019 0 451

    Стоян Алексиев:
    Снимка: Личен архив
    Интервю на Димитър Илиев

    Стоян Алексиев е роден на 15 март 1951 година във Варна. Зодия „Риби”. През 1971 година кандидатства във ВИТИЗ „Кръстю Сарафов”, сега НАТФИЗ. Приет е в класа на проф. Елка Михайлова. Учи заедно с Аглика Бояджиева, актриса от бургаския театър. През 1983 година има предложение да постъпи на работа в бургаския театър от Недялко Йорданов, но отказва. Повече от 20 години е актьор в Народния театър „Иван Вазов”. Има над 70 роли в театъра, някои от тях са Освалд в „Призраци” на Ибсен, Меркуцио в „Ромео и Жулиета” на Шекспир, Галилей в „Животът на Галилей” от Брехт, Дорн в „Чайка” на Чехов, Ричард в „Цената на Артър Милър и много други. Работил е с режисьори от различни поколения. Станчо Станчев, Стоян Камбарев, Асен Шопов, Леон Даниел, Крикор Азарян, Иван Добрев, Борислав Чакринов.

    В киното има над 20 роли. Една от последните значителни роли е в сериала „Откраднат живот” в ролята на проф. Генадиев, с която печели любовта на зрителите. Женен. Има 4 деца от два брака и шестима внуци. Неотдавна гостува в Бургас с постановката „Идеалният мъж” от Оскар Уайлд. Един час преди спектакъла успя да отдели време и за читателите на вестник „Черноморски фар”.

     

    - Г-н Алексиев, доста Ваши колеги са споделяли, че искат да играят цял живот, дори ако трябва да излязат на сцената в инвалидна количка. Защо това желание, този стремеж е така силно изразен в актьорите?

    - (Следва дълга пауза). Няма такъв стремеж. Това по-скоро е едно настроение за момента, в който този колега е споделил с Вас, за да избяга от бита, от ежедневието и да се скрие на сцената. Казвам да се скрие, защото ние, актьорите, не излъчваме себе си, а излъчваме героя, един друг човек, друг живот, а за това трябват сили, готовност да излъчваме истината с много любов и обич към човека.

    - В театъра съществува един неписан закон, в който се казва, че не бива актьорите да се делят на стари и млади. Това част от театралната етика ли е, или… ?

    - Аз не мога да се деля с моите синове, които също са актьори, с дъщеря ми, която е цигулар и композитор, с внуците ми, независимо, че сме от различни поколения. Това е невъзможно. А в театъра едно от най-хубавите неща е партньорството. Това означава, че не трябва да си броим годините, стажа и т. н. (смее се).

    - Постигнал сте всички възможни успехи в театъра, киното, телевизията. От какво се лишавахте в името на успеха?

    - Никога не съм търсил успеха, нито съм го гонил някога. Не съм правил компромиси нито със себе си, нито с близките. Ето защо аз не знам какво точно е успех. Да, всеки човек иска да се докосне до това, което е духовна сила, която е любовта и истината. И когато залата е препълнена, това наричам успех, но по-истинският успех е тогава, когато една цяла нация има отношение към това, какво се случва с културата, как се развиват децата, да са любознателни. В това отношение театърът има огромна сила и тази връзка между зала и сцена е божествена. Както Бог е истина и любов, така и нашата работа е божествена.

    - А срещу какво се съпротивлявате в театъра?

    - Не се съпротивлявам, бих искал да се разбунтувам, дори да отида още по-далече. Но спирам, защото освен работата ми в театъра, аз работя и като дядо (смее се), имам шестима внуци и по-голяма част от времето съм с тях. Те са светлината, в това е смисълът. А да се съпротивлявам сега … защо, с кого, … за какво …

    - А какво може да срине самочувствието Ви като човек, като актьор?

    - Хм… са…мо…чувствие, т.е. сам да се чувствам, така ли… (смее се)

    - Не знам, Вие кажете.

    - Не харесвам тази дума, струва ми се, че тя е изкривена в представите на хората. Когато човек надценява способностите си, а това не е желателно. Няма смисъл. Трябва да развиваме способностите си. Не може да се надскачаш със себе си ли с някой друг, когато става дума за изкуство.

    - Има ли театрален бизнес в България?

    - Все още сме много далече от това, което постига музикалният бизнес - той се развива не само като бизнес, развива се като способности, като усъвършенстване. Театралният бизнес ми се струва,че е доста глупавичък все още, защото сам подценява себе си и подценявайки се, отива към разруха.

    - Тогава, кога годините за българския театър ще са леки и кога трудни?

    - Когато в българския театър влезе поколение, което да има много сериозни претенции, а не само да си намира някаква работа и да казва, че работи в театър. Това важи както за актьори и режисьори, така и за всички служители, решили да се посветят на театъра. Българският театър отново ще бъде на висота, ако влезе онова поколение, което да се разбунтува.

    - Високият стандарт на живот за хората, които продължават да работят в театъра – вечна мечта или реалност?

    - Стандартът на живот е много нисък, обидно нисък, но това не е мечта за хората в театъра. Нашата мечта е друга – българският театър да бъде търсен от целия свят, а това е възможно. Близо 12 години работих в театри из цяла Европа с проект, създаден от французин. Това беше спектакъл от български автор, „Гъбата” на Цветан Марангозов. Представяте ли си, това представление живееше из цяла Европа. Около този проект се родиха и други проекти. Български актьори от различни театри създадохме спектакли с актьори от цяла Европа. Когато се работи с такава лекота, с настроение творческо и духовно, винаги има смисъл. Въпросът е да бъдем последователни.

    - Имате ли отговор на въпроса – защо публиката отново пълни салоните. Чия е заслугата?

    - Заслугата е в качеството на спектакъла. От доста време насам разговарям с хора, които ме спират след представление. Те говорят само и единствено за качеството. Качество на драматургия, качество на актьорите, качество на цял един спектакъл. Това означава, че ние сме свързани с духовна връзка, а не само с една игра. Няма да забравя какво ми каза един зрител – имаме добри актьори в България, но малко са тези, които стигат до сърцата ни.

    - От какво трябва да се опазят младите актьори днес?

    - От какво трябва да се опазят…, а защо да се пазят…

    Вижте, по време на системата тогава се чувствах смислено. Това беше такова време, когато сцената беше моят удар. Оттам можех да изпращам своите послания, т.е. посланията на автора, на тези, с които създавахме нашите спектакли. Този бунт, това несъгласие да бъдеш ограничен, да нямаш свобода на словото, да се страхуваш от истината. Ето тогава си казах – сцената е моето място. Театърът и киното направиха много, за да може тази система да рухне.

    Сега обаче е доста тъпо, защото лъжата е не по-малка, преструвката е огромна. Актьорите, които сега са в театралната академия трябва да направят само едно – да се усъвършенстват, като творци, като хора, да намерят духовната си сила, да събират творческа енергия и разбира се, трябва много да се работи.

    - Какво бихте повтаряли всеки път на синовете си, които също са актьори?

    - Те са самостоятелни хора. Растяха заедно с мен, с майка си, хармонично и спокойно. Никога не съм казвал – „Това прави, това не прави”. Синовете, както и дъщеря ми, отраснаха в среда от прекрасни мои колеги. В градовете, в които живях и работих, те все общуваха с хора, прекрасни като творци, за тях това беше школа, цяла академия, че те сами направиха своя избор. И Цветан, и Алекс, Елица са хора на високо ниво – благодаря на Бога, че ми ги даде като хора и като творци.

    - Кажете една дума от театралния речник, която е изгубила своята стойност днес?

    - Хм… това е интересно. Една дума… може би… превъплъщение. Истинското превъплъщение като че ли малко по малко започва да отстъпва.

    - А какво наричате фатална грешка в едно театрално представление?

    - Всяка грешка ми е симпатична. Не правя скандали от това. Тя поражда други по-интересни ситуации. Открива нови прозорчета. Грешката е нещо приятно, смешно и смислено.

    - Ако зависи от Вас, кое е единственото нещо, което искате да зачеркнете в театъра?

    - Единствено понятието – „чакащи артисти”.

    - За какво най-много съжалявате, че за 30 години на преход не успя да се случи с театъра?

    - Този Ваш въпрос в момента много ме въодушевява. Не знам дали с малкото време, с което разполагаме ще бъда изчерпателен… вижте, театрите не се обединиха, не се сродиха. Ние се отделихме, не се поглеждаме в очите. Само роднинството между театрите в България може да направи чудеса. Тогава ще бъдем един за всички, всички за един.

    - Имате ли друг талант, който не успяхте да разкриете през годините?

    - Талант е силно казано, но дарба – да! От малък пея, но не успях да разкрия тази си способност, но никога не е късно. Ако срещна онзи музикант, композитор, с който да работим поне половин година, мисля, че отново мога да запея. (Смее се).

    - Преди доста години казахте, цитирам: „Все още не сме свободни хора и скоро няма да бъдем. Подобни мисли владеят ли съзнанието Ви и днес?

    - И сега казвам – още сме много далече. А защо не сме свободни – защото не знаем какво е свобода.

     

    - Лечима ли е болката от сценична треска?

    - Защо да е болка. Ако е болка – напусни! Сценичната треска човек я предизвиква. Тя доказва, че не ти е безразлично това, което ще излъчиш от сцената. Това означава, че имаш чувство за отговорност и огромно уважение към хората, които са дошли да те гледат.

    - Кое е мястото извън театъра, което Ви кара да се чувствате комфортно?     

    - Животът в морето. Там няма нито начало, нито край. Когато съм в морето чувствам, че живея.

    - И последно. Казахте, че сега се радвате на шестима внуци, това, което рядко се случва в артистичните среди. Продължете мисълта – внуците ни ще живеят по-добре, само тогава когато …

    - Когато няма да повтарят грешките на възрастните, на родителите, на дядовците…

     

     

    коментари

    Добави своя коментар
    още новини
    Актуален брой на вестника

    анкета

    Какво ви се падна от новогодишната баница?

                                      Резултати
    валути
    ЕвроEUR 1.95583
    usd Щатски долар USD 1.77303
    gbp Британска лира GBP 2.20973
    chf Швейцарски франк CHF 1.78909
    хороскоп
    всички

    Зодия Телец

    21 април - 21 май

    Възможно е умората да ви връхлети, в резултат и на здравословни проблеми. Вземете мерки, но гледайте ведро на създалата се ситуация. Всичко е поправимо, когато имате желание за действие и не губите присъствие на духа. Проблемите ви може да са провокирани и от активната ви позиция на други нива, силните са най-на прицел.

    Следвайте ни
    Facebook            
    Контакти

    Редакционен офис:
    Бургас, ул. „Милин камък” 9

    Репортери: 0878/424676
    Реклама:       056/825435
                   0878/424698
                   0897/546055

    За реклама във вестник „Черноморски фар“
    e-mail:  [email protected], [email protected]

    За реклама в Черноморски фар ONLINE
    e-mail:  [email protected]

    За въпроси, съобщения, писма, запитвания,
    предложения, сигнали и др.

    e-mail: [email protected]

    За забелязани нередности по сайта
    e-mail: [email protected]

    За връзка с репортерите: [email protected]

    Важно:
    При цитиране на части от материали от faragency.bg и при използване на цели текстове, позоваването на източника е задължително. Включването на връзки към публикации в изданието е свободно, а наличието му се оценява като израз на добро възпитание и колегиалност.

    Copyright 2014 Черноморски фар. Всички права запазени.